Китаристът от Оряхово Виктор Грънчаров (Фори) разказва за себе си:
„Пристигането ми в „Диана Експрес“ не беше случайно.
Току-що бях се завърнал от едно турне с група „Спринт“ и в един ранен следобед ме намери мениджърът на „Диана Експрес“ – Георги Костадинов. Предложи ми официално, от името на Митко Щерев, да стана новият китарист на легендарната група „Диана Експрес“.
На въпроса ми защо точно аз ми каза, че Митко ме е наблюдавал отдавна и след прецизен подбор се е спрял на мен.
Приех моментално!
Точно по това време бях готов да помета пода с всички китаристи в България и супергрупа като „Диана Експрес“ ми отваряше вратите за това – покани за записи в „Балкантон“, Радиото, Телевизията, дългосвирещи плочи и хиляди концерти.
Провидението чукаше на вратата!
Митко имаше невероятна идея. Искаше да смени името на групата и вместо „Диана Експрес“ тя да се казва „Трио МГ“. Това бяха неговите инициали – Митко Генчев (Щерев).
Искаше да бъдем трио – китара, бас и барабани, както беше триото на Джими Хендрикс и триото Cream на Ерик Клептън. По това време имаше и едно трио, което Митко много харесваше и искаше да работим в подобен стил. Триото се казваше Motörhead.
Щеше да бъде нещо ново за България.
Митко беше подготвил и песните – изключително агресивен стил!
Беше намерил и басист с дрезгав глас, подобен на този на Motörhead – Николай Цветков.
Барабанистът Вальо беше повече от добър. Работеше в стила на Джон Бонъм от Led Zeppelin. Беше като локомотив!
Без много да се маем започнахме репетиции веднага, за да осъществим идеята, защото, нали знаете – там, където свършват приказките, започват действията!
След около два месеца репетиции обаче гласът на Ники му изневери. Не можехме да продължим така. Аз пеех четири или пет песни, но той беше основният певец на групата.
И както хората казват, че лошото никога не идва само, тогава дойде и неприятната новина, че името е отказано за регистрация.
Не знам как съответните органи бяха открили, че по време на Втората световна война германците са имали много опасна картечница, която е носила инициалите MG (МГ). Не знам как измислиха това.
Митко беше разочарован и това реши съдбата на триото.
Всичко се промени.
Отново се връщахме към оригиналното име „Диана Експрес“ и сега ни трябваше нов певец, а Митко си зае легендарното място зад органа.
Тогава той покани Илия Ангелов.
Това беше невероятен избор!
За мен Илия е най-добрият рок певец на България! Това, което го извисяваше над останалите, е, че той може да пее не само рокендрол, но има невероятния тембър, мекота и дълбочина на гласа, за да пее и блус, което е изключителна привилегия.
За пример мога да посоча Пол Роджърс от Bad Company.
Това не се научава!
Или го имаш, или го нямаш. Или ти е дадено от Всевишния, или не ти е дадено!
Виждал съм и други да имат претенции – от тези, завършили Консерваторията, – но това не става така!
Има една стара приказка: „Видяла жабата, че подковават коня, па и тя вдигнала крак!“
Когато Господ дава, Той дава с пълна ръка!
След толкова много концерти гласът на Илия никога не падна. Повечето концерти бяха двойни – дневно и вечерно изпълнение. Никога не чух един фалшив тон от този човек.
Беше истинско удоволствие да работим с него!
Никога не се оплака от нищо, въпреки уморителните пътувания. Добронамерен и с благ характер – за разлика от много музиканти, които винаги намират причина да мрънкат и да хленчат за нещо.
Истински тракиец!
Тогава разбрах защо Митко Щерев го е избрал. Той имаше безпогрешен нюх и усет да извади иглата от купата сено!
Записахме дългосвирещата плоча „Диана Експрес 5“ и тръгнахме на турнета.
Хората отдавна ни чакаха навсякъде и успехът беше невероятен.
Митко беше радостен, доволен и изключително великодушен към нас. Водеше ни по ресторанти и дискотеки и не даваше на никого от нас да се бърка – винаги той плащаше.
Нали знаете приказката за него:
„Митко Щерев е висок метър и половина, но като се качи на портфейла си, става три метра.“
Въпреки всичко някои песни от плочата не минаха през комисията, за да се излъчват по Българското радио и да се снимат за Телевизията.
На някои китарите им били агресивни, на други – текстът.
За пример е песента „Минавам на червена светлина“. В тази песен се разказва, че ако видиш ранена птица или паднала стара жена по средата на улицата, ти не чакаш светофара да светне зелено, а минаваш на червена светлина, за да спасиш птицата или старата, грохнала жена.
Но другарите от комисията обяснили, че червената светлина и червеният цвят са символи на Партията и те не могат току-така да се прекосяват!
Текстът бил двусмислен и анархичен!
Отдавна знаех, че китарата им беше трън в очите и пречка за развитието на комунизма, но не очаквах, че този текст ще им попречи на храносмилането.
Явно не виждаха по-далеч от носа си, а бъдещото развитие на рок музиката в страната се решаваше там – на това бюро, което подпираха с дебелите си охранени шкембета!
Но знаете ли, дами и господа, защо не ги упреквам?
Защото се сещам, че беше казано:
„Не можеш да говориш с жабата за океана. За нея по-дълбоко от гьола няма.“
Ревността към Митко Щерев и „Диана Експрес“ ги караше да позеленяват!
Защото всички тези композитори от комисиите, с техните некадърни и сълзливи песни, бяха един дол дренки.
Казах преди и пак повтарям: ако сложим Митко Щерев на масата, всички те ще бъдат под масата!
Единственото, което им помагаше, беше тяхната Партия зад гърба, която ги побутваше напред.
С други думи, както някой беше казал:
„Кацнала мухата на колелото на каруцата и казала: „Колко много прах вдигам!““
За мен „Диана Експрес“ с Митко Щерев е символът на българската рок музика!
Това е визитната картичка на една невероятна музикална еволюция!
Благодаря на Всевишния, че съм имал възможност да свиря и да оставя нещо от себе си в тази група.
И в светлината на всичко, което споделям, няма да е преувеличено, ако кажа, че „Диана Експрес“ с достойнство може да се нареди и да заеме своето място сред най-добрите групи на света.
Нашата музикална автентичност е уникална и не може да бъде пренебрегната!
Неслучайно ние сме потомци на великия Орфей, който омайваше не само хората, но и животните, та дори и змиите пропълзяваха по-близо до него, за да го слушат!“
