Исмаил Хаккъ Тунабойлу, роден в Оряхово през 1895 г., е осмият началник на Генералния щаб на Турция.

Роден е в Оряхово през 1895 г. Стига до началник на Генералния щаб на турската армия. А фамилията, която сам си избира, значи „човекът от брега на Дунава“.

Оряхово, 1895 г.

Исмаил Хаккъ се ражда през 1895 г. в Оряхово, което тогава още се казва Рахова. Баща му се казва Али, майка му Самие.

Кога семейството напуска града, не е записано никъде. През 1907 г. дванадесетгодишният Исмаил Хаккъ вече учи във военната гимназия в Бурса.

 

Военното училище и Галиполи

През септември 1912 г., когато започват Балканските войни, постъпва в Сухопътното инженерно училище в Истанбул, където се обучават артилеристите. Завършва на 17 юли 1914 г. като артилерийски подпоручик. Две седмици по-късно Европа влиза във война.

Изпратен е в 7-и артилерийски полк и с него участва в битките при Чанаккале, тоест Галиполи, където през 1915 г. османската армия спира десанта на британците, австралийците и новозеландците. После полкът е прехвърлен на Кавказкия фронт срещу руснаците. Там е повишен в поручик, а след това в старши лейтенант. От тази война носи турските медали за войната и за отличие, както и германския Железен кръст.

Войната за независимост

След примирието от 1918 г. империята е разгромена, а Истанбул е окупиран. На 31 юли 1921 г. той заминава за Анадола и се присъединява към националната армия на Мустафа Кемал. Служи на фронта „Ел Джезире“, в югоизточните земи към днешните Сирия и Ирак. На 1 октомври 1921 г. е повишен в капитан. За участието си получава Медала на независимостта, едно от най-ценените турски отличия.

Гарнизоните

През 1924 г. постъпва във Военната академия и през 1927 г. излиза щабен офицер. Следват осемнадесет години гарнизонна и щабна работа: батарея в укрепения район Чаталджа край Истанбул, началник-щаб на 5-а дивизия, командир на батальон в артилерийския полк на 7-а дивизия, командир на 54-ти артилерийски полк, накрая командир на Школата за запасни офицери. Майор е от 1928 г., подполковник от 1934 г., полковник от 1939 г.

Името, 1934 г.

До 1934 г. турците нямат фамилни имена. Той е просто Исмаил Хаккъ, син на Али. Същата година Законът за фамилните имена задължава всеки гражданин да си избере фамилия и стотици хиляди хора изведнъж трябва да решат кои са.

Мнозина вземат качества и понятия: Йълмаз (непреклонен), Йозтюрк (истински турчин), Демир (желязо). Други избират местности, но обикновено там, където живеят. По това време 39-годишният подполковник е служил при Галиполи, в Кавказ и в Югоизточна Анадола, а животът му е свързан с Истанбул и Анкара. Той избира Дунава: „Туна“ е турското име на реката, а „бойлу“ значи „откъм брега на“.

Знае и езика. В официалната му биография, наред с немския и френския, стои и българският.

Оттук нататък всяка негова заповед, всеки указ за повишение и надписът на гроба му в Анкара носят името на българския крайдунавски град.

Генералът

Първата генералска звезда идва едва на 50 години: през 1945 г. става бригаден генерал. През 1947 г. е повишен в генерал-майор и командва 65-а и 28-а дивизия, а после оглавява оперативния отдел на Сухопътните войски. На 30 август 1950 г. е повишен в генерал-лейтенант. Командва 3-и и 15-и корпус, замества командващия 1-ва армия и ръководи оперативния отдел на Генералния щаб. Пет години по-късно, отново на 30 август, денят на победата в турския военен календар, получава четвъртата звезда.

Върхът, 1955–1957 г.

През 1955 г. нещата се ускоряват. През лятото временно командва Сухопътните войски, от 25 август временно ръководи Генералния щаб, а на 17 септември е назначен официално за командващ Сухопътните войски. До юни 1956 г. изпълнява и длъжността началник на Генералния щаб, след което е назначен официално на поста. На върха на Сухопътните войски го наследява генерал Ахмет Нуретин Акноз, с когото съдбите им ще се преплетат отново само година по-късно.

Колекцията му от отличия показва дипломатическата страна на работата: ордени от САЩ, Югославия, Италия, Испания, Либия, Иран и Афганистан.

Есента на 1957 г.: войната, която не се случи

През август 1957 г. Близкият изток е на ръба. Сирия купува оръжие от Съветския съюз, сирийската армия обкръжава американското посолство в Дамаск, а трима американски дипломати са експулсирани. Вашингтон и Анкара се опасяват, че страната минава в съветската сфера. Турция струпва войски на сирийската граница.

Анкара обаче не е единна. Армията няма достатъчно техника за такава операция. Началникът на Генералния щаб Тунабойлу и министърът на отбраната Шеми Ергин обикалят един след друг частите, които трябва да я проведат, и виждат, че не са екипирани. Операцията е отменена.

Мундир срещу депутатско място

На 3 октомври 1957 г., в разгара на кризата, той напуска армията. Причината са изборите: подава оставка, за да се кандидатира за депутат. Малко преди него, на 16 септември, същото прави и командващият Сухопътните войски генерал Акноз. Така не остава старши генерал за официално назначение и Генералният щаб временно се поема от генерал Февзи Менгюч. Двамата най-висши генерали напускат армията в рамките на три седмици, за да влязат в парламента от управляващата партия. Това казва много за отношенията между армията и правителството на Аднан Мендерес.

На изборите на 27 октомври 1957 г. е избран за депутат от Демократическата партия в Йозгат с 59 896 гласа. В парламента работи в комисията по национална отбрана.

Депутат е точно една година и един ден. Умира на 28 октомври 1958 г. в болница „Гюлхане“ в Анкара, на 63 години. Погребан е в гробището Джебеджи в Анкара.

Бурята, която не доживя

Година и половина по-късно армията сваля правителството на Мендерес. Колегите му от партията плащат скъпо. Министър-председателят е обесен. Бившият министър на отбраната е осъден на остров Яссъада на 10 години затвор. Вътрешният министър скача през прозореца, докато е под арест, в деня на преврата. Друг депутат умира от инфаркт в затвора в Кайсери. Какво би станало с бившия началник на Генералния щаб, ако беше жив, можем само да гадаем.

Следа, която остава

Женен е за Хатидже Хикмет Тунабойлу и има три деца. Днес негово име носи казармата на 23-ти моторизиран пехотен полк в Санджактепе, Истанбул.

Погребан е в гробището Джебеджи в Анкара.