В югозападната част на Букурещ, в Сектор 5, има цял квартал с името на нашия град: Рахова (Rahova), така румънците наричат Оряхово. Главната му улица, Calea Rahovei, е една от най-старите в румънската столица. Името ѝ е спомен за една битка, водена в Оряхово през ноември 1877 г.
Защо Рахова: битката при Оряхово, 1877 г.
През Руско-турската война румънската армия воюва на страната на Русия. През ноември 1877 г. тя получава задача да превземе Оряхово, османска крепост на Дунава, която пази пътя между Видин и Плевен. Градът е защитаван от 2000 до 3000 османски войници с 4 оръдия Круп в три редута.
На 7 (19) ноември около 5000 румънци под командването на полковник Джордже Сланичану, подкрепени от около 600 руснаци на генерал Майендорф, щурмуват. Превземат единия редут, но атаките срещу големия са отблъснати. Загиват майорите Джуреску и Ене, а само за този ден румънските загуби са 148 убити и 181 ранени войници. В нощта към 9 (21) ноември гарнизонът напуска града. Румънските доробанци го пресрещат при моста на река Скът и вземат около 150 коли с обоз. Войските на генерал Лупу влизат в Оряхово.
Победата прекъсва връзката между Видин и Плевен. Руският главнокомандващ великият княз Николай пише, че тя "принадлежи изцяло на румънската армия". За Румъния тя става символ на войната за независимост и още през 1878 г. една от главните улици на Букурещ получава името Calea Rahovei.
Оряхово през 1877 г., гравюра от времето на войната; превземането на Рахова по рисунка на Карол Сатмари (1877); боят при моста на Скът (Хенрик Дембицки, 1879); Николае Григореску, "Изглед към Рахова" (1877-1878). Щракнете за увеличение, автор и лиценз.
"Кралицата": румънският паметник в Оряхово
Спомен за битката има и в самото Оряхово. През 1903 г. в края на града, където са се водили боевете, е открит паметник на падналите румънски воини. Автор е италианският скулптор Арналдо Дзоки, същият, който прави паметника "Цар Освободител" в София и Паметника на свободата в Русе. Върху висок постамент стои бронзова женска фигура: в дясната ръка държи запален факел, в лявата меч с острието надолу, а с крак стъпва върху дулото на оръдие, знак, че боят е свършил. Оряховчани я наричат "Кралицата", защото лицето ѝ приличало на румънската кралица Елисавета.
След Междусъюзническата война от 1913 г. отношенията с Румъния се влошават и паметникът е свален. През 1959 г. статуята е намерена случайно при строеж в старите казарми и през май 1960 г. е върната на мястото си. На 21 ноември 1997 г., на годишнината от освобождението на града, е преместена на площад "Дико Илиев". Там всяка година на 21 ноември се поднасят венци, а през 2025 г. на церемонията присъстват румънският консул и делегация от Дъбулени, с който Оряхово подготвя побратимяване.
Паметникът в началото на XX век (албум "Armata română 1877-1902") и "Кралицата" отблизо днес.
От "Улицата на просяците" до Calea Rahovei
Улицата е документирана още през 1639 г. като Podul Calicilor, Улицата на просяците. Тук живеят бедните, болните и сакатите, далеч от болярските квартали. След 1800 г. името се смекчава на Podul Caliței, а заради посоката към Олтения улицата се нарича и Пътят за Крайова. Хората ѝ казват и Drumul Florăreselor, Пътят на цветарките, защото тук е бил пазарът за цветя на града.
След 1878 г. всичко това остава в миналото: улицата и кварталът около нея стават Рахова.
Мостът над Дъмбовица в началото на Podul Calicilor, 1856 г. (Лудвиг Ангерер); Podul Calicilor през 1854 г. (Illustrated London News); Иполит Стрымбу, "Calea Rahovei" (1905); Calea Rahovei на плана на Букурещ от 1880 г.
Бирата "Рахова"
Най-известното име на квартала е бирата. През 1895 г. индустриалецът Димитру Маринеску-Брагадиру открива голяма пивоварна между Calea Rahovei и днешния булевард Джордже Кошбук. До нея строи и дворец, който и днес стои на Calea Rahovei 147-153. Заводът заема около 10 хектара и към 1901 г. вари около 3 милиона литра бира годишно, повече от двете германски пивоварни в Букурещ, взети заедно. Бирата "Брагадиру" се продава в цял Букурещ, а в "Салона Брагадиру" на Calea Rahovei се събира половината град.
Дворецът е проектиран от австрийския архитект Антон Шукерл и е строен между 1894 и 1905 г. Има над 110 помещения, 43 бани, бална зала, библиотека и лятна градина. След 1948 г. комунистите го превръщат в Дом на културата "Ленин". Днес отново е място за събития, а през 2026 г. е обявен за продажба за 25 милиона евро.
Брагадиру продава и бира с името на улицата: етикетите "Bere Rahova" на "Fabrica de bere Bragadiru" са от времето, когато пивоварната е акционерно дружество и доставчик на кралския двор. През 1948 г. комунистите национализират фабриката и тя става пивоварна "Рахова". Под това име бирата се пие в Букурещ десетилетия наред: "Rahova" 12,5% на "Întreprinderea de bere București". След 1989 г. фабриката запада и през 1998 г. е приватизирана. През януари 2017 г. част от покрива и фасадата се срутват и булевард Кошбук е затворен. Днес от нея са останали изоставени цехове с надпис "Fosta Fabrică de Bere Rahova", "бившата фабрика за бира Рахова".
Етикет "Bere Rahova" и рекламно табло на пивоварната Брагадиру; стари етикети; етикет "Rahova" от социализма; изоставената фабрика днес; дворецът Брагадиру преди и днес; новата "Rahova" от серията "Bere București de cartier".
Кварталът през XX век
Между двете световни войни Рахова е оживен квартал с фабрики, магазини, пазари и кина. Кино "Рахова" е събирало младежта от целия квартал.
После идва упадъкът. През 70-те години тук е седалището на клана Барбуджу, първата организирана престъпна група, призната от властите в Букурещ.
През 80-те години Чаушеску събаря хиляди сгради в старата част на Рахова и съседния Уранус, за да строи Дома на народа. На 29 март 1984 г. започва събарянето на болница "Брънковенеск" в началото на Calea Rahovei, построена през 1835-1838 г. и смятана за една от най-добрите в града. Общо в зоната Уранус - Рахова са сринати около 154 хектара стар град. Църквата "Св. Илия - Рахова", изписана от Георге Татареску през 1874 г., е спасена: през юни 1984 г. цялата сграда е поставена на релси и преместена на 49 метра, зад новите блокове.
Кино "Рахова" (архив на И.С.И.С.П. чрез Националния архив); Рахова от спътник през 1976 г., преди събарянията; болница "Брънковенеск" около 1902 г.; църквата "Св. Илия - Рахова" днес; Александру Фебус, "Букурещка махала - Calea Rahovei".
Затворът "Рахова"
За много румънци името Рахова днес значи преди всичко едно: затвора. Първият затвор тук е открит през 1973 г. за 2250 души и работи до 1988 г., когато е съборен. На същото място, на шосе Александрия, на около 8 км от центъра, от 1991 г. се строи новият, който приема първите затворници през 1997 г. Заема над 9 хектара, има 239 килии с по 4 до 10 легла и е само за мъже. Вътре има църква, класни стаи и работилници, а затворниците работят и в стопанство край близкия град Брагадиру. До затвора е и болницата-затвор "Рахова", където се лекуват затворници от цялата страна.
Известните затворници
През последните петнадесет години в Рахова лежат някои от най-известните осъдени в Румъния:
- Адриан Нъстасе, бивш министър-председател: осъден през 2012 г. по дело за финансиране на предизборна кампания, лежи в Рахова 2012-2013 г.;
- Джиджи Бекали, собственик на футболния клуб "Стяуа": осъден през 2013 г. по дело за замяна на земи с Министерството на отбраната, в Рахова от 20 май до 10 юни 2013 г.;
- Дан Воикулеску, основател на медийна група и бивш сенатор: осъден през 2014 г. на 10 години по дело за приватизация на държавен институт, в Рахова от 2014 г.;
- Ливиу Драгня, бивш председател на парламента и на управляващата партия: осъден през 2019 г. за подбудителство към злоупотреба, в Рахова от 27 май 2019 до 15 юли 2021 г.;
- Джордже Копос, Джика Попеску и Михай Стойка, футболни шефове, осъдени по "делото за трансферите": докарани в Рахова през март 2014 г.
"Затворът на писателите"
Доскоро румънският закон намаляваше присъдата с по 30 дни за всеки "научен труд", написан в затвора. От 2013 до 2016 г. 188 затворници в цялата страна написват 425 книги и си спестяват общо 34 години. Най-известният случай е от Рахова: Дан Воикулеску пише 10 книги за около година и половина, а журналисти откриват в тях пасажи, преписани от други автори. След поредицата скандали облагата е ограничена до 20 дни общо, колкото и книги да напише затворникът.
Пренаселеност и Страсбург
При проверка на правозащитната организация APADOR-CH през януари 2023 г. в Рахова има 1327 затворници при капацитет 1093, тоест 121%. Инспекторите описват хлебарки и дървеници, недостиг на пазачи и 148 случая на самонараняване за една година. През юли 2016 г. над 50 затворници тук обявяват гладна стачка заедно със затворници от още девет затвора в страната. Европейският съд по правата на човека осъжда Румъния за условията в Рахова, а по делото "Гарча" (2015) и за това, че смъртта на затворник в болницата-затвор през 2007 г. не е разследвана както трябва.
Рахова днес
Днес Рахова е квартал на контрасти: социалистически блокове до предвоенни къщи и стари фабрики, по-заможни улици до бедни махали. Тук живее голяма ромска общност, а кварталът дълго е имал лоша слава, която жителите му смятат за преувеличена. Имотите са по-евтини, отколкото в съседните квартали, и това привлича нови жители.
Метро в Рахова няма; най-близките станции са в съседния Дръмул Таберей. По Calea Rahovei минава трамвай 32 до площад Униря. Единственият голям парк е "Себастиан", открит през 1999 г. В зоната Себастиан е израснал и един от най-големите румънски актьори, Щефан Йордаке (1941-2008).
Кварталът е в новините и днес. На 17 октомври 2025 г. газова експлозия в блок на Calea Rahovei 317 разрушава два етажа и убива трима души. А през 2026 г. общината започва проектирането на модернизацията на трамвай 32, най-старата връзка на Рахова с центъра.
И бирата се върна. Букурещка пивоварна пусна серия "Bere București de cartier", бира за всеки квартал, и сред тях е "Rahova", с трамвай на етикета.
Новата бира "Rahova" и етикетите от серията "Bere București de cartier" (romaniandesignweek.ro).
Сред сградите, които си заслужава да се видят, са дворецът Брагадиру и бившата Стокова борса, построена в края на XIX век по проект на Джулио Магни. Днес тя е реставрирана и се нарича The Ark.
Бившата Стокова борса, днес The Ark (Alexandru Ene, CC BY-SA 3.0 ro); актрисата Маринела Челару (1959-2025), една от най-известните жителки на Рахова (интервю на Petre Dobrescu, 2011: "Цяла Рахова ме обича!").
Улица "Рахова" има и в Сибиу, но само Букурещ има цял квартал с името на нашия град. Така на около 190 км от Оряхово, в сърцето на Букурещ, името на нашия град се произнася всеки ден: от кондукторите в трамвая, от продавачите на цветя и от всеки, който е пил бира "Рахова".
Вижте още
Оряховските възвишения в Антарктида, кръстени на Оряхово
Източници: Bătălia de la Rahova; Битка при Оряхово; Rahova (cartier); Spitalul Brâncovenesc; Penitenciarul Rahova; APADOR-CH, доклад за затвора Рахова, 2023; Digi24, 2016; П. Шопова, Р. Спасов, "Българското Освобождение и италианският скулптор Арналдо Дзоки", 2019; Voicu, Nițulescu, "Calitatea Vieții", 2007. Снимки: Wikimedia Commons и Europeana, със свободни лицензи; авторите са посочени при увеличение.
