На 14 000 км югозападно от Оряхово се намират Оряховските възвишения (Oryahovo Heights), разположени на остров Ливингстън в Южните Шетландски острови, Антарктида. Името им произхожда от град Оряхово и е официално утвърдено през 2005 г. в съответствие с практиката на България да дава български имена на географски обекти в този район.
Географско описание и местоположение
Оряховските възвишения заемат централната и източната част на полуостров Йоан Павел II, на остров Ливингстън. Централните им координати са 62°32′09″ южна ширина и 60°45′00″ западна дължина. Покрити са с лед и достигат максимална височина от около 340 метра. Възвишенията имат издължена форма с приблизителна дължина около 6 км в посока север-юг.
Свързани са със Сноу Пийк (Snow Peak) на югоизток посредством две седловини, разделени от малкия леден купол Касановас Пийк (Casanovas Peak). Оряховските възвишения са част от разнообразния релеф на остров Ливингстън, който включва и по-високи планински вериги като Тангра планина (с връх Фрисланд, 1700 м), хребета Боулс, Видинските възвишения и др..
Изследване и картографиране на района
Първоначалните изследвания на района са извършени през лятото на сезон 1957/58 г. от британска полева група, действаща от станция „Station P“. Британски учени правят първите детайлни картографски заснемания на района през 1963 г. и 1968 г.
Следващият значим принос идва с испанското картографиране на близкия район Balkan Snowfield, извършено от службата Servicio Geográfico del Ejército през 1991 г. Впоследствие, с установяването на българската научна база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън (открита през 1988 г.), България започва активно картографиране на този регион. Българските учени издават подробни карти на острова през 1996, 2004, 2005, 2009 и 2017 г.
Данните за Оряховските възвишения и околния район са включени в международните справочници и картографски бази данни на Научния комитет за антарктически изследвания (SCAR) и в Антарктическата дигитална база данни (ADD).
Процес на именуване
Името „Оряховски възвишения“ е официално утвърдено на 4 ноември 2005 г. от българската Комисия по антарктическите наименования. Комисията е създадена през 1994 г. към Българския антарктически институт, а от 2001 г. е структурирана към Министерството на външните работи. Официалното утвърждаване на имената става с указ на Президента на Република България. Комисията действа съобразно национални топонимични указания и в координация с международни институции като SCAR.
Българската практика на именуване на географски обекти в Антарктида следва принципа на топонимичен трансфер, тоест именуване на географски обекти с имена на реално съществуващи български градове, местности или личности.
Значение на имената в антарктически контекст
Съгласно Антарктическия договор (1959 г.), Антарктида е територия, свободна от национални суверенитетни претенции и може да бъде използвана само за мирни и научни цели. В този контекст практиката на именуване на географски обекти не предполага никакви териториални претенции, а служи за ясна идентификация на места и обекти, като подпомага картографирането, ориентацията и комуникацията между международните научни експедиции.
Оряховските възвишения са част от по-широк набор от български топоними в района около базата „Св. Климент Охридски“. Тази група от обекти с български имена (включително Балканското плато /Balkan Snowfield/, Българския бряг /Bulgarian Beach/, Видинските възвишения /Vidin Heights/, връх Левски /Levski Peak/ и други) създава ясно идентифицируем регион, свързан с научните и изследователски дейности на България в Антарктида.
Именуването на Оряховските възвишения не само поставя името на град Оряхово на световната карта, но и подпомага международните научни усилия в този труднодостъпен регион чрез създаването на ясна и общопризната географска идентичност на местността.
