
На 21 ноември Оряхово отбелязва деня, в който през 1877 г. румънските войски влизат в града и го освобождават от османско владичество. За Румъния боевете на юг от Дунав са част от борбата за собствената ѝ независимост.
Защо Румъния влиза във войната
Влашко и Молдова се обединяват през 1859 г. До 1877 г. новата държава вече има княз, Карол I, конституция от 1866 г. и армия. Формално обаче е под върховенството на Високата порта и всяка година плаща данък на султана.
През 1876 г. външният министър Михаил Когълничану изпраща нота до Великите сили. С нея Румъния на практика иска те да признаят независимостта ѝ. Не получава подкрепа. На 23 декември 1876 г. Османската империя приема първата си конституция и в нея Румъния е записана като „привилегирована провинция“ на империята. В Букурещ това предизвиква протести.
В това време Русия се готви за война с Турция, а пътят на руската армия към Дунав минава през Румъния. На 16 април 1877 г. двете страни подписват конвенция. Румъния пуска руските войски да минат свободно през територията ѝ, а Русия гарантира, че ще пази целостта на румънската територия.
На 21 май 1877 г. Когълничану обявява в парламента независимостта: „Ние сме независими, ние сме самостоятелна нация.“ Румъния спира годишния данък към султана и насочва сумата от 914 000 леи към Министерството на войната.
Обявената независимост обаче трябва да бъде призната от Великите сили. За това Румъния трябва да е сред победителите и да има място на масата, когато се подписва мирът.
От отказа до молбата за помощ
Отначало Русия не иска румънската армия да воюва. Тя не иска Румъния да участва в мирните договори, с които ще се делят териториите. Първите румънски предложения за военно сътрудничество са отхвърлени. Румъния мобилизира около 114 000 души, но държи главните си сили на своя бряг на Дунав. В края на юли само малък отряд от IV дивизия минава реката, за да поеме охраната на превзетия от руснаците Никопол.
Как руснаците гледат на румънците, описва руският военен кореспондент Евгений Утин в „Писма от България“: „Минавайки през Румъния, ние си представяхме, че румънците трябва да падат в краката ни и да ни гледат като богове“. И продължава: „Това не се случи, нека признаем, че нямаше никакви причини да се случи, и ние се обидихме.“

Всичко се променя при Плевен. След като руските атаки там се провалят, великият княз Николай Николаевич, главнокомандващ на руската армия, изпраща на 31 юли 1877 г. от Търново спешна шифрована телеграма до княз Карол:
„Турците съсредоточиха при Плевен основните си сили и ни смазват. Моля те, присъедини войските си към нашите, направи демонстрация и ако е възможно, мини Дунав, както и сам искаше. Между Жиу и Корабия тази демонстрация е наложителна, за да улесни моите движения.“
Оряхово е точно на този участък от Дунав. Устието на Жиу е на около 12 км западно от Бекет, а Корабия е на изток, срещу Гиген. Великият княз иска румънската армия да се покаже на левия бряг срещу Оряхово, Остров и Гиген.
Карол приема молбата. В началото на септември главните румънски сили минават Дунав при Корабия и отиват при Плевен, където той поема командването и на руските войски. На 11 септември, при третия щурм на града, румънците превземат Гривишкия редут.
Румънските войски при Оряхово

През есента на 1877 г. руските и румънските войски държат Плевен в обсада. Оряхово, което румънците наричат Рахова, е османска крепост на Дунав с гарнизон от 2000 до 3000 души в три редута. Оттам турците могат да ударят обсадителите на Плевен от северозапад. Затова по настояване на княз Карол е решено Рахова да бъде превзета.
Полковник Джордже Слъничану командва около 5000 души, предимно доробанци, и разполага с 22 оръдия. Доробанците са румънската териториална пехота. В мирно време служат на смени, по една седмица в месеца, а през останалото време си гледат стопанството. Отрядът заема височините при Селановци и атакува от изток, откъм Лесковец. От запад действа втори, руско-румънски отряд на генерал Майендорф, в който има около 600 руснаци. От отсрещния бряг, откъм Бекет, по крепостта стрелят румънски батареи, а там чака и отрядът на генерал Лупу.

Атаката започва на 19 ноември. Първият ден е най-тежък. Според генерал Раду Розети тогава загиват четирима румънски офицери, майорите Димитрие Джуреску и Константин Ене и лейтенантите Павел Бордяну и Николае Радовичи. Ранени са още четирима офицери, а от войниците 148 са убити и 181 ранени.

През нощта срещу 21 ноември около 2000 османски войници напускат крепостта и тръгват към Видин. За да стигнат дотам, трябва да минат придошлата Огоста, а моста край Хърлец пази капитан Константин Меришеску с 600 доробанци. В 5 часа сутринта турците ги атакуват, но доробанците издържат повече от три часа и ги отблъскват. Тогава колоната минава реката по импровизиран мост и се насочва към Лом. По петите ѝ тръгва румънска и руска конница и ѝ взема обоза, около 150 коли с муниции и провизии. Същата сутрин частите на генерал Лупу минават Дунав и влизат в Оряхово. Градът е свободен. Близо три седмици по-късно, на 10 декември, пада и Плевен.
В Румъния победата при Рахова предизвиква възторг. В нейна чест една от големите улици на Букурещ е преименувана на „Калеа Раховей“, „Раховски път“, а днес името Рахова носи цял квартал на столицата. Повече за него в статията „Рахова: букурещкият квартал, кръстен на Оряхово“.
След победата: Русия отнема Южна Бесарабия от Румъния
Още преди края на войната Русия поисква от Румъния трите окръга в Южна Бесарабия: Кахул, Болград и Измаил. Русия ги губи през 1856 г. след загубата си в Кримската война. С Парижкия мир те са върнати на Молдовското княжество, което през 1859 г. се обединява с Влашко в Румъния. Това е същата Русия, която през април 1877 г. е подписала, че ще пази целостта на румънската територия.
На 3 март 1878 г. Русия и Османската империя подписват мира в Сан Стефано. Румъния, Сърбия и Черна гора, които също са воювали, не са допуснати нито до преговорите, нито до подписването. И все пак с този договор Османската империя признава независимостта на Румъния.
Букурещ обаче възразява срещу руското искане за Южна Бесарабия. В края на март 1878 г. руският канцлер Александър Горчаков заплашва, че царят ще заповяда „окупация на Румъния и разоръжаване на румънската армия“. Княз Карол отговаря писмено: „Армия, която се е била при Плевен пред очите на император Александър II, може да се бие, докато бъде унищожена“, но няма да се остави да бъде разоръжена.
Два казашки полка лагеруват в Банеаса, на няколко километра от парламента и двореца в Букурещ. Руски части заемат Гюргево и целия район между него и Букурещ. Румънското правителство съсредоточава армията в Олтения и се готви за отбрана.
Независимост, Бесарабия и Добруджа

Спорът се решава на Берлинския конгрес през лятото на 1878 г. Румънските делегати Йон Брътиану и Михаил Когълничану настояват, че „не става дума великите сили да подарят на Румъния независимостта, а тя да бъде призната по старото право и според жертвите, дадени във войната“.
На 13 юли 1878 г. Берлинският договор признава независимостта на Румъния, но с две условия: равни граждански и политически права без разлика на вярата и връщане на Южна Бесарабия на Русия.
По румънски данни войната струва на Румъния 4302 убити и изчезнали и 3316 ранени.

Румънските делегати протестират напразно. Карол е недоволен, но Бисмарк го убеждава да приеме. В замяна Румъния получава Северна Добруджа с делтата на Дунав, а с това и излаз на Черно море. Размяната е записана още в Санстефанския договор: Османската империя дава Добруджа на Русия като част от военните обезщетения, а Русия си запазва правото да я замени срещу Южна Бесарабия.
Основната част от земите, които Румъния получава в Северна Добруджа, дотогава е Тулчанският санджак на Османската империя. Само година по-рано, на Цариградската конференция от декември 1876 г. до януари 1877 г., Великите сили, сред които и Русия, го включват в проекта за източна българска автономна област.
Колко българи живеят тогава в Северна Добруджа? Френският търговски консул в Галац дьо Лел пише през 1880 г., че от 117 000 жители „българите представляват основният елемент и наброяват 40 000“. По данните на историка Кемал Карпат за 1878 г. българите са около 30 000, а най-многобройни са татарите и турците.
1913 г.: завръщане като противник
През лятото на 1913 г., докато България воюва срещу Сърбия и Гърция, Румъния ѝ обявява война. На 14 юли румънски войски слизат на българския бряг при Оряхово, без никой да им се противопостави. Начело на Румъния е същият Карол, вече крал. Армията, която 36 години по-рано освобождава Оряхово, сега идва в града като завоевател.
Тогава се стига и до една почти абсурдна случка. През 1903 г. в Оряхово е открит Паметникът на свободата с надпис на български и на румънски: „На румънските войни освободители – с признателност“. Десет години по-късно румънската армия идва отново и статуята на Свободата е свалена. Според местния разказ я заравят край казармите, за да не я вземат румънските войски, а според друг е захвърлена в казармен склад. Намерена е през 1959 г. при строеж в старите казарми. Паметникът е възстановен през май 1960 г.
Превратностите на съдбата и колко вечни са интересите
През 1918 г. с Румъния се обединява цяла Бесарабия, включително южната ѝ част, която Русия отнема от Румъния през 1878 г. През юни 1940 г. СССР поставя ултиматум на Румъния и окупира областта. На 7 септември същата година с Крайовския договор България си връща Южна Добруджа, загубена през 1913 г.
През юли 1941 г. румънските войски се връщат в Бесарабия заедно с германските. През август 1944 г. Румъния отново губи областта. Същия месец тя сменя страната във войната и се обръща срещу дотогавашния си съюзник Германия.
През 1848 г. британският външен министър лорд Палмерстън казва в парламента, че Англия няма вечни съюзници и вечни врагове, вечни са само интересите ѝ. Историята на Оряхово го поправя: и интересите се оказват временни.
Източници
- Уикипедия на румънски: „Bătălia de la Rahova“ („Битката при Рахова“)
- Уикипедия на румънски: „Războiul de Independență al României“ („Войната за независимост на Румъния“)
- Уикипедия на английски: „Romanian War of Independence“, „Treaty of Berlin (1878)“, „Southern Bessarabia“
- Матей Удря, „Colecționarul de Istorie“, 1.04.2023: „Criza din 1878: ziua în care aliații ruși n-au mai vrut să plece“ („Кризата от 1878 г.: денят, в който руските съюзници не искаха да си тръгнат“)
- Мануел Стънеску, Historia: „Turcia, Rusia și independența României“ („Турция, Русия и независимостта на Румъния“)
- Уикипедия на английски: „Treaty of San Stefano“, „Northern Dobruja“
- Кармен Ирен Атанасиу, Румънски комитет по история и философия на науката към Румънската академия: „Independența României între război pe câmpul de luptă și război diplomatic“ („Независимостта на Румъния между войната на бойното поле и дипломатическата война“)
- Национален архив на Румъния (Arhivele Naționale ale României), фонд „Кралски дом“, Карол I, VJ 103/1877, л. 1: телеграмата на великия княз Николай до княз Карол, 31 юли 1877 г.
- Уикипедия на английски: „Romanian landings in Bulgaria“ („Румънските десанти в България“)
- Уикипедия: „Цариградска конференция“ и „Северна Добруджа“ (по Йордан Колев, „Българите в Добруджа“, сп. „Един завет“, 2004, бр. 1)
- Уикипедия: „Паметник на свободата (Оряхово)“ (по Николай Ненов, „Образи на наследството в Оряхово“, сп. „Онгъл“, бр. 18, 2020)
- Христо Христов, desebg.com, 4.03.2018, за книгата на Евгений Утин: „Писма от България или неудобната истина за Руско-турската война от 1877-1878“
- Георге Кристаке, Art-emis, 19.01.2025: „Diplomația românească în lupta pentru independență deplină a țării“ („Румънската дипломация в борбата за пълна независимост на страната“)
- Министерство на националната отбрана на Румъния: „Memoria locului: peisajul comemorativ reflectat prin toponime. Rahova“ („Паметта на мястото: възпоменателният пейзаж в имената на местата. Рахова“) (по Раду Розети, „Partea luată de armata română în războiul din 1877-1878“, „Участието на румънската армия във войната от 1877-1878 г.“, 1926)
- Уикипедия на румънски: „Dorobanț“ („Доробанц“)
- Илюстрациите от сатиричното сп. „Бобърнакул“ (Bobârnacul), бр. 42 и 60, 1878 г., в Wikimedia Commons: „Ce ni se ia, și ce ni se dă“ и „România în starea ce ‘ĭ a creat Congresul din Berlin“
- БНР, „Паметникът на Свободата в Оряхово е признателност към румънските воини“; в. „Отечествен зов“, бр. 78, 8.07.1959 (за намирането на статуята)
- Берлински договор от 13 юли 1878 г., чл. 43-46: текст на английски
- Уикипедия на английски: „Treaty of Craiova“, „Soviet occupation of Bessarabia and Northern Bukovina“, „1944 Romanian coup d’état“
- Лорд Палмерстън, реч в Камарата на общините, 1 март 1848 г., в „Selected Speeches on British Foreign Policy 1738-1914“

