Малко хора знаят, че един от синовете на Райна Княгиня – Асен Дипчев, е бил началник на военния гарнизон в Оряхово. След като СССР окупира България, комунистите се саморазправят с него като го пращат по лагери и го подлагат на мъчения, също както най-големия брат – Иван. Но Владимир Дипчев няма този „късмет“ и изчезва безследно през 1944 г.
ВЛАДИМИР ДИПЧЕВ
Владимир Дипчев – герой от Балканската война, носител на три ордена за храброст и директор на детската кинематография в следвоенния период. Дълги години съществува митът, че е бил арестуван заради приликата си с брат си Иван, който бил истинската цел на новата власт. Всъщност, истината за ареста му е разкрита от сина му Христо, който провежда задълбочени изследвания. Оказва се, че Владимир Дипчев е бил обект на преследване от новата власт, защото по време на Втората световна война той е бил назначен за областен управител на Пирот. Това довежда до клеймо на царски офицер и причина за преследване. Първоначално е арестуван и изпратен в концентрационен лагер в Перник, но след това следите му се губят и до днес не е известно кога и къде е починал Владимир Дипчев, както и къде е погребан.
АСЕН ДИПЧЕВ
Асен В. Дипчев (1894 – 1964) още като ученик отива като доброволец по време на Първата световна война. Участва в боевете при Тутракан и получава първия войнишки Орден за храброст. Връща се от фронта, взема си матурата и отива отново на бойната линия. След войната завършва военно училище и достига до чин подполковник. Получава още три ордена „За храброст”.
Много скоро след установяванетона съветския режим в България той започва да бъде преследван, вкаран е в лагер, където лежи повече от година. Освободен е с много разклатено здраве, но продължава да бъде репресиран до смъртта си през 1965 година. Причината и Асен Дипчев да стане жертва на новата власт е, че през 1923 година той е бил адютант на капитан Харлаков, който преследва Стамболийски. Въпреки че Асен така и не участва в залавянето на бившия министър-председател (изобщо не е бил в дружината) и че от събитията са минали над 20 години, тази страница от миналото му се оказва достатъчна, за да прекара години по лагери и затвори, без съдът да е доказал каквато и да било негова вина. Накрая е освободен, но лишен от пенсия и живее в мизерия. Има двама сина, на които не е позволено да получат висше образование
ИВАН ДИПЧЕВ
През 1925 година Иван Дипчев, съгласно приетия „Закон за изтребление на разбойниците”, е изпратен в района на Ловешко и Троянско в качеството си на военен, за да въвежда ред в размирните райони. По-късно е обвинен, че като командващ тези части е пряко отговорен за арестуването на 11 дудуши, участвали в обира на пощата в Малка Желязна. Впоследствие част от тях правят опит да избягат, като е открита стрелба по тях и са дадени жертви. Оцелелите обирджии са откарани в Ловеч, където са и съдени, но проблемът за новата власт е, че арестантите всъщност са били местни анархo-комунисти. Така след 9 септември 1944 годинае осъден на смърт, като е лъжа, че скоро след това присъдата му е била заменена с доживотен затвор. Показателно е, че един от съдиите в своето особено мнение към присъдата записва, че тя е незаконна. Наследниците на човек, който е бил в една килия с Асен Дипчев разказали пред правнука му за всички мъчения, през които е преминал. На няколко пъти са му били изваждани ноктите на ръцете и краката, като целта на всичко това е била да бъдат изтръгнати самопризнания от него.
До последно обаче, той не го прави, като дори малко преди да бъде прочетена окончателната му присъда, той казва следното
„навремето мен ме пращаха да преследвам разбойници, а тук разбрах, че съм се борил срещу комунизма“
В крайна сметка той умира през 1954 година в затвора в Ловеч.
За срам на оряховчани, на всички кметове и на всички сегашни и бивши съветници в общинския съвет, най-доминиращият паметник в града е посветен на убийците и мъчителите на синовете на Райна Княгиня. В града никога не се е почитала паметта на жертвите на комунизма. За сметка на това има паметник на безродника-македонист Тодор Паница. А общинският детски комплекс е кръстен на дъщерята на комунистическия диктатор – Людмила Живкова.
