17.04.2002 г. в-к Сега :
Шефът на БСК и кадър на Пакта за стабилност активно се включиха в подритването по кокалчетата
Мария Радмилова
От драмата около „Фериботен комплекс“-Оряхово спокойно може да излезе холивудски роман. Тук има всичко, което да поддържа напрежението – сложни и променливи отношения между акционерите, удари под кръста, неочаквани обрати, изненадваща намеса на висши държавни служители, обвинения в рекет и т. н.
Главните действащи лица в спора
са руският бизнесмен , представителят на бизнесконсултативния съвет към Пакта за стабилност от българска страна Величко Александров (в качеството му на управител на фирма „ИТА-Ефект“), шефът на Българска стопанска камара (БСК) Божидар Данев и бившият строителен министър от кабинета „Беров“ Христо Тотев. Към днешна дата Ованес Мелик-Пашаев, дъщеря му Лияна и юристът на „Фериботен комплекс“ Борислав Аначков държат 64,3% от акциите на дружеството чрез фирмите „Джоукър София“ и „Лирекс“. Останалите са на Величко Александров (25,4%), БСК (6,3%) и Христо Тотев (4%).
От няколко години собствениците на комплекса не успяват да съгласуват интересите си и да поделят печалбите. Едните казват, че Ованес Мелик-Пашаев целенасочено източва дружеството през офшорки. Руският бизнесмен от своя страна пък е убеден, че останалите акционери не могат да очакват доходи от предприятие, в което не инвестират.
В основата на последния разгорещен спор е наетият от комплекса кораб, който обслужва линията Оряхово-Бекет. Първоначалната договорка е за месечен наем от 40 000 марки. „С поредица от анекси към договора с малтийската компания „Jocer“, която е собственик на кораба, обаче наемът се вдига на 400 000 марки, а функциите и услугите на превозвача не са се променили особено“, казва Величко Александров. Той и още неколцина от миноритарните акционери в комплекса водят съдебни спорове по този казус и се надяват магистратите да анулират договора.
„Фирмата се източва целенасочено. Начинът е елементарен – корабът, който обслужва ферибота, е собственост на офшорна компания. Може да се сравнят цените, които се плащат на този кораб, и на тези, които обслужват Видин-Калафат. Така огромна част от средствата, вместо да постъпват във ферибота, отиват за кораба и изчезват по неведоми пътища. Като резултат са ощетени както акционерите, така и бюджетът. Другите акционери казват, че офшорната фирма е свързана с г-н Пашаев, но аз не съм проверявал това и не мога да твърдя такова нещо.“ Това е версията на шефа на БСК Божидар Данев. Както той, така и Величко Александров са убедени, че най-потърпевша е държавата, която не получавала приходи от такси и данъци.
Според Александров руският предприемач се е договорил със собствениците на румънския кораб, който също обслужва линията, да не плащат такси и данъци. Такава е уговорката и за българския плавателен съд, когато акостира в Бекет. Дали такива следва да са правилата на играта, е съвсем друг въпрос. Това трябва да решат държавниците – българските и румънските. А досега те не са реагирали.
„Крайно време е държавата да въведе ред в пристанищата“, категоричен е Величко Александров.
На противоположна позиция е Ованес Мелик-Пашаев, понеже неговите пари са вложени в комплекса. Според него, ако държавата действително смята да прави национализация, частниците трябва да бъдат възмездени подобаващо за направените капиталовложения. Доста по-различно е становището му и за източването на фирмата. Убеден е, че такова няма. Дава за пример редовните одити на KPMG и годишните вноски от 380 000 лв., които постъпват в българската хазна.
Куче-касичка или откъде тръгват големите препирни
Отношенията между ортаците достигат критичната си точка преди около 3 г. Тогава секва плащането на дивиденти, а част от собствениците започват да придобиват по-солиден дял в дружеството. Дрязгите сякаш се ожесточават покрай войната в съседна Югославия, когато целият трафик е пренасочен през българо-румънската граница. Очертават се печеливши дни за фериботите при Видин и Оряхово и апетитът към тях расте.
Друг е въпросът, че бомбата е заложена още през 1994 г., когато се прави първият опит за поставяне на темелите на „Фериботен комплекс“-Оряхово от бившето Главно управление на строителните войски (ГУСВ), БСК и общината в Оряхово. Още тогава в устава на дружеството е уточнено, че акциите му са на приносител.
Капиталът е 25 774 000 лв., като 25% от него са внесени към датата на съдебната регистрация. По решение на съда той е разпределен между БСК (68%), ГУСВ (27%) и община Оряхово (5%). В тези години обаче стопанската камара няма пари. Управителят на „ИТА-Ефект“, който е в ръководството на БСК, решава да даде рамо на начинанието. Той предложил в проекта да се включи и Ованес Мелик-Пашаев.
„Стана малко по роднинска линия, тъй като съпругата му ми е първа братовчедка. Но най-вече защото имаше финансови възможности“, щрихира старта Величко Александров.
И шефът на БСК потвърждава, че обектът е финансиран със заем от Ованес Мелик-Пашаев, който вече е изплатен от ферибота.
Регистрацията на „Фериботен комплекс“ АД-Оряхово става едва към края на 1995 г. Дружеството е с капитал от 1 000 000 лв., разпределен в хиляда броя акции на приносител с право на глас. Към момента на вписване капиталът е внесен напълно от учредителите. БСК държи 63 акции, ГУСВ – 120, община Оряхово – 50, „Джоукър София“ – 310, „ИТА-Ефект“ – 334, а „Лирекс“ – 123.
Впоследствие ортаците правят допълнително споразумение и вдигат капитала на 56 000 000 лв. Увеличението се прави чрез апортиране на недвижимо имущество, собственост на БСК, ГУСВ и община Оряхово. Вносителите на апортираното имущество го разпределят и съответно получават акции. От полагащите се на БСК 68% ведомството се задължава да джироса на „ИТА-Ефект“ 63%. Подобни операции осъществяват фирмата на Величко Александров и „Джоукър София“ и ГУСВ. В резултат БСК остава с 6,3% от дяловете, ГУСВ – 12%, община Оряхово – 5%. „Джоукър София“ има 31%, „ИТА-Ефект“ – 33,4%, а „Лирекс“ – 12,3%.
Бакърджиев пуска на тезгяха последните 12% на ГУСВ
На 16 септември 1999 г. тогавашният министър на регионалното развитие Евгений Бакърджиев разрешава Главният щаб на строителни войски да продаде акциите си във фериботния комплекс на БСК. Определената минимална цена е 119 800 лв. Впоследствие обаче разрешението е допълнено с две нови (от 24. 9. 1999 г.). С първото в списъка на потенциалните купувачи се добавя „Лирекс“ ООД, а с второто фирмата е обявена за краен купувач.
„Конкурсът беше обявен като преговори с потенциален купувач и първоначално беше приета офертата на БСК“, твърди Величко Александров. Според него в последния момент предложението на камарата е стопирано, издадени са няколко поредни заповеди и срещу 150 000 лв. делът на ГУСВ бил пласиран на „Лирекс“. Неговата фирма също е подала книжа за участие, като документите са депозирани в един и същ ден с тези на „Лирекс“.
8 месеца след продажбата Александров изпраща запитване за процедурата до строителния министър. В него се напомня, че фирмата му е предложила 210 000 лв. Лаконичният отговор на тогавашния зам.-министър Борис Милчев е, че представителите на БСК (Петър Денев, Величко Александров и Георги Мартинов) излизат с оферта от 128 016 лв. и с уговорката, че нямат пълномощия да преговарят за по-висока цена. И тъй като междувременно са постъпили писма за намерения от други акционери във „Фериботен комплекс“, министерството дава „зелена светлина“ за преговори с „Лирекс“. По съдебна регистрация фирмата се представлява от Жана Енчева Мелик-Пашаева и Лияна Ованесова Мелик-Пашаева, а в преговорите – от Петко Вътов Петков.
При проведените на 24 септември преговори е постигната цена от 150 000 лв. Ден по-рано обаче в МРРБ е получено писмо за намерения от „Джоукър София“ за покупка на дела на строителните войски във фериботното дружество срещу 200 000 лв. То е подписано от управителя на фирмата Петко Петков. След приключване на преговорите с „Лирекс“ Петков оттегля предложението на „Джоукър София“. В същия ден (24 септември) писмо изпращат и от „ИТА-Ефект“. За дела на държавата в дружеството Величко Александров предлага 210 800 лв. Писмото му обаче е заведено с N70-00-770 и де факто се явява последваща оферта (писмото на „Лирекс“ е с входящ N70-00-765/24. 9. 1999 г.).
Първото препъникамъче – делът на войските
Според шефа на БСК Божидар Данев събитията около продажбата протекли почти като в криминале: „Колите пристигнаха в момента, в който трябваше да вземем акциите, и ни изпревариха с една кола, с която беше донесена отмяната на това решение на министерството. След като, подчертавам, имаше решение, ние бяхме определени за купувач и платихме.“
Строителното министерство обаче констатира, че както „Джоукър София“ и „Лирекс“ – от една страна, така БСК и „ИТА-Ефект“ – от друга, са свързани лица и водят некоректни преговори. За да не се протака процедурата, МРРБ определя за купувач „Лирекс“, тъй като само те са представили гаранции за изпълнение на задълженията по водените преговори.
Делът на общината окончателно катурва каруцата
Малко преди бившият вицепремиер да договори дела на ГУСВ с „Лирекс“, се разразява друга драма. На 9 август 1999 г. на извънредно събрание на ОС градоначалникът на Оряхово Христо Иванов внася докладна записка за покупко-продажба на 3% от акциите на общината на „Лирекс“. Съветниците дават благословията си. Акциите са оценени на 45 000 лв., а общината запазва правото си на дивиденти върху тях.
Заради въпросния трансфер обаче на Христо Иванов му се налага пише обяснение още на 15 септември същата година. Повод е упълномощаването на „Лирекс“ да управлява акциите на общината и въпросната продажба на 3% от дяловете във фериботното дружество.
„Аз помолих Величко Александров – „ИТА-Ефект“, да поеме управлението на общинските акции, като помогне на общината да може да се включи в някоя програма за откриване на работни места. Това не стана“, пише градоначалникът.
В крайна сметка управлението на акциите се поема от „Лирекс“ срещу 1000 лв. месечно. Договорката е за 1 година. След това управлението на книжата може да се даде на друг член на борда на директорите, ако предложи по-високо заплащане.
Кметът е категоричен, че и двете сделки са перфектни. Част от акционерите мислят така, тъй като и за общинските дялове имало други изгодни оферти. Те обаче били пренебрегнати пак за сметка на руския бизнесмен. Дали и доколко това е истината, надали някой ще се нагърби да изяснява. Просто за пореден път практиката ще докаже, че няма вечни приятели, а вечни интереси.
ИНТЕРВЮ
Ованес Мелик-Пашаев: Опитват се да ме изкарат опасен за националната сигурност на България
– Г-н Мелик-Пашаев, на какво се дължат зачестилите напоследък атаки срещу бизнеса ви?
– Атаките всъщност са от няколко години. „Фериботен комплекс“ беше създаден с участие на свързани с държавата физически лица, които получиха като подарък по 4%. Имам предвид Христо Тотев и Божидар Данев. И известно време ни рекетираха да им плащаме определени суми. Разполагам и с документи. Но изведнъж се оказа, че искат да ни вземат всичко, и се стигна до прекъсване на финансовите ни взаимоотношения. Тогава започнаха да ни рекетират чрез държавни структури и силови групировки. Тръгнаха и медийни атаки.
Опитват се да въведат в заблуждение немалко министерства и депутати, да прокарат закон за национализация на пристанищата, който противоречи на много закони, на българските интереси и на чуждите инвеститори. Опитват се да ни съсипят като фирма. В интервю Величко Александров пък твърди, че работим с руски офшорни компании. А компаниите, които се квалифицират като руски, са създадени по българското законодателство. Значи би трябвало да са български. Опитват се посредством фалшификации мен, руския гражданин, в качеството ми на акционер във ферибота да ме окачествят като опасен за националната сигурност.
– А опасен ли сте?
– Нямам никакво отношение към дейността на самия фериботен комплекс. Там работят държавни служби, но кой, кога и къде – подробности не знам. Знам, че би следвало да има митница и паспортен контрол. С друго не съм наясно.
– Планираната национализация ли стои в основата на атаките?
– Това е начин да ни заставят да броим пари. Те прекрасно разбират, че това няма да стане, но се опитват да го направят. Братът на зам.-министър Красимира Мартинова (Георги Мартинов, който участва в преговорите за 12% на ГУСВ от страна на БСК – б. а.) дълго време е работил като юрист в БСК и дори представляваше камарата в качеството на акционер.
– Каква е вероятността от планираните промени на нормативната уредба да пострадат и други инвеститори?
– Неотдавна при нас бяха представители на голяма швейцарска инвестиционна компания. Бяхме заедно на среща с вицепремиера Костадин Паскалев. Става въпрос за стратегически инфраструктурен проект за 22 млн. евро между България и Германия. Според мен така замисленият проектозакон ще прогони всички чужди инвеститори. Имам чувството, че тези хора работят против България. Създават съвместни предприятия с държавни структури. Величко Александров и Божидар Данев например са акционери в „Мостстрой“ и чрез ГУП (бившето Главно управление на пътищата, сега Изпълнителна агенция „Пътища“ – б. а.) участват в ремонта на пътищата, които се финансират от Евросъюза. А ние привличаме пари.
– Твърди се, че ги изнасяте от България.
– Нищо не изнасяме, само внасяме. Фирмата ни е вложила над 20 млн. долара в България и ще продължи да инвестира. Построихме офиссгради, три големи хлебопекарни, хотел „Даунтаун“, американска стоматологична клиника. С наше участие беше изграден фериботът. Имаме планове и за бъдещето, но в такава обстановка се работи много трудно.
– Все пак колко точно сте инвестирали във ферибота?
– Само в инфраструктурата – около 3 млн. долара. Купихме 4 кораба за близо 4 млн. долара, които застрахователите оценяват за $ 6 млн. Осигурихме 150 работни места в регион с висока безработица.
– А другите акционери с какви вложения допринесоха?
– Много от тях дори не знаят къде се намира фериботът. На последното общо събрание, което се проведе във фериботния комплекс, дори не се поинтересуваха къде се намират корабите, къде е брегът и къде водата.