Езическо Оряхово, като всяко българско провинциално градче, се движи по най-малкото съпротивление. Почитането на възкресяването на четиридневния Лазар от Христос се случва чрез… невръстни момеещи се лазарки, изпълняващи ритуали с любовно-женитбен характер, като при това, дори езическата традиция повелява момичетата да имат поне 12 години. Абсолютна манджа с грозде. И всичко това под надслова „да почитаме българските традиции“.
Наричания и курбани за здраве и берекет радват оряховчани, защото в града практикуващите православни християни са под 1%. Във Фейсбук се разменят езическо-православни поздрави с лика на св. Лазар Сръбски, който също няма нищо общо с Лазар от Витания.
Детелина Георгиева
Духът на Людмила Живкова окончателно освободи българските празници от техния религиозен смисъл. Народни традиции, окултизъм и суеверия е духовният миш-маш, който с охота се консумира в цяла България.
Какъв е смисълът на това събитие, което така светло, така радостно, така победно празнува Църквата на Лазарова събота? Как се съвместяват мъката, сълзите на Христос и силата да възкресиш умрелия?
Със своя начин на празнуване Църквата отговаря на този въпрос. Христос плаче, защото в смъртта на Своя приятел вижда тържествуването на смъртта в света, смъртта, която Бог не е сътворил, но която се е възцарила и господства в света, отравяйки живота, претворявайки го в безсмислено редуване на дни, неумолимо устремени към пропастта.
И тази заповед: „Лазаре, излез вън!“ Това е чудото на любовта, тържествуваща над смъртта, това е предизвикателство към смъртта, призоваването й на война от Христос, това е потвърждение, че самата смърт трябва да бъде разрушена и умъртвена. И за да бъде разрушена смъртта и нейният мрак, Самият Христос – което значи Самият Бог, самата любов, самият живот – ще слезе в гроба, за да се срещне лице в лице със смъртта, да я разруши и да ни дарува вечен живот, за какъвто ни е създал Бог.
Александър Шмеман