Изданието на ИПИ „Икономическите центрове в България – 2023“ цели да изследва и да представи концентрацията на икономическа активност в България, като на базата на показателите за предприятията, данните за пазара на труда и стопанските взаимовръзки между отделните общини формира широки икономически центрове, които не се ограничават до административно-териториалното деление в страната.
Икономическите центрове в България са дефинирани на базата на ясни критерии за оценка на икономическите ядра и техните периферии. Икономически ядра са общините с най-силна икономика, а в периферията са общините, най-тясно обвързани с икономиката на съответното ядро.
Изследването на ИПИ откроява 16 големи икономически центъра в България, които обхващат общо 132 общини. Някои центрове имат повече от едно ядро, което е резултат от съществуващите взаимовръзки между отделните ядра в рамките на центъра и от наличието на обща периферия или зона на влияние.
На територията на 16-те икономически центъра живее близо 3/4 от населението на страната и се концентрират над 80% от стопанската активност в България. Икономическите центрове формират голяма част от регионалната карта, като траекторията на тяхното развитие е определяща за икономиката на страната.
Икономическите центрове в България могат условно да се разделят на три групи според техния мащаб и типология:
- Лидерът София: Икономическият център на столицата София има две вторични ядра (Перник и Ботевград) и включва 30 общини, в които живеят близо 1,7 млн. души;
- Петте големи центъра след София: На картата се открояват още пет големи центъра, които имат солидна периферия и голяма тежест на регионалната карта. Това са центровете около Пловдив („Пловдив-Марица-Раковски“), Варна („Варна-Девня“), Стара Загора („Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово“), Русе („Русе-Търговище-Разград“) и Бургас („Бургас-Несебър“).
- Извън очаквания лидер София и петте по-големи икономически центъра в страната ИПИ откроява други десет икономически центъра, които са с по-ограничен мащаб, имат по-скромна периферия и по-малка тежест на регионалната карта.
Изследваната динамика на икономическите центрове поставя основата за отключване на допълнителен потенциал за регионално развитие. Водещите центрове успяват да спечелят от комбинацията между привлекателност и разнообразие на големия град и развитие на индустрия и логистика в широката периферия, включително и чрез формиране на вторични ядра.
Подобен тип взаимодействие – независимо дали между голямо ядро и индустриална периферия, или между две близки по население и мащаб на стопанската активност икономически ядра – в крайна сметка има усилващ ефект, който трансформира регионалната карта.
| Икономически центрове (2023г.) | Брой общини в обхвата на центъра (2021 г.) | Произведена продукция от предприятията (млрд. лв., 2021 г.) | Население на центъра (хил., 2021 г.) | Заети на възраст 15–64 години (хил., 2021 г.) |
| ИЦ „София-Перник-Ботевград“ | 30 | 89,7 | 1 685,9 | 786,1 |
| ИЦ „Пловдив-Марица-Раковски“ | 14 | 20,1 | 552,1 | 228,5 |
| ИЦ „Варна-Девня“ | 10 | 12,4 | 421,6 | 176,8 |
| ИЦ „Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово“ | 9 | 10,6 | 300,8 | 114,7 |
| ИЦ „Русе-Търговище-Разград“ | 15 | 10,0 | 332,5 | 122,2 |
| ИЦ „Бургас-Несебър“ | 8 | 7,7 | 332,3 | 130,6 |
| ИЦ „Сливен-Ямбол“ | 5 | 4,1 | 219,5 | 73,2 |
| ИЦ „Шумен“ | 7 | 3,4 | 123,8 | 45,7 |
| ИЦ „Козлодуй“ | 5 | 3,2 | 43,9 | 13,4 |
| ИЦ „Севлиево-Габрово“ | 2 | 3,0 | 81,6 | 32,5 |
| ИЦ „Велико Търново“ | 5 | 2,9 | 141,2 | 56,0 |
| ИЦ „Пазарджик“ | 4 | 2,9 | 125,2 | 45,6 |
| ИЦ „Плевен“ | 7 | 2,6 | 167,0 | 59,9 |
| ИЦ „Благоевград“ | 4 | 2,5 | 89,0 | 35,7 |
| ИЦ „Хасково“ | 3 | 1,5 | 92,3 | 32,8 |
| ИЦ „Кърджали“ | 4 | 1,5 | 92,5 | 29,5 |
ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЦЕНТЪР „КОЗЛОДУЙ“
Център „Козлодуй“ има развита и високопроизводителна икономика, доминирана изключително от ядрената електроцентрала в ядрото. Извън него основна роля играе селското стопанство. Чуждестранни инвестиции почти отсъстват, а общата инвестиционна активност е слаба. Пазарът на труда се характеризира с висока и трайна безработица и ниска заетост, но заплатите са високи благодарение на енергетиката. Център „Козлодуй“ има подчертано негативна образователна структура с висок дял на населението с основно и по-ниско образование. Демографската динамика също е неблагоприятна, като населението се топи бързо, най-вече под влияние на много ниския естествен прираст.
| Ключови индикатори за икономически център „Козлодуй“ | |
|---|---|
| Произведена продукция (2021 г.) | 3,2 млрд. лв. |
| Икономически растеж (2012–2021 г.) | N/A |
| Приходи от износ (2021 г.) | 36,4 млн. лв. |
| Размер на преките чужди инвестиции (2021 г.) | 1 млн. евро |
| Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (2021 г.) | 82 млн. лв. |
| Население (преброяване 2021 г.) | 43 872 души |
| Дял на трудоспособното население (2021 г.) | 61,4% |
| Дял на населението с висше образование (2021 г.) | 16,7% |
| Естествен прираст (2022 г.) | –15,3‰ |
| Механичен прираст (2022 г.) | –0,1‰ |
| Брой на заетите (2021 г.) | 13 409 души |
| Коефициент на заетост (2021 г.) | 49,1% |
| Коефициент на безработица (2022 г.) | 18,7% |
| Динамика на наетите (2017–2021 г.) | 4,1% |
| Средна брутна заплата (2021 г.) | 1693 лв./месец |
СЪСТАВ И ТРУДОВА МИГРАЦИЯ
Център „Козлодуй“ е съставен от община Козлодуй като ядро и съседните общини Хайредин, Мизия, Оряхово и Вълчедръм като негова периферия. Спрямо предишното издание на изследването (2017 г.) центърът се е разширил с присъединяването на Вълчедръм. Ежедневната трудова миграция от четирите общини към ядрото надхвърля 1000 души, като най-много са от община Мизия – почти 600 души, или 33% от всички заети в нея. Потенциалът за бъдещо разширение на центъра изглежда малък, като извън тези общини най-висок дял приходящи работници в Козлодуй има от Бяла Слатина – 3,8% от всички заети в нея.
ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИИ
През 2021 г. произведената продукция на икономически център „Козлодуй“ достига 3,2 млрд. лв.,
или 72,9 хил. лв. на човек от населението – най-високата стойност на този показател в цялата страна. Това отразява най-вече нетипичната структура на местната икономика, в която почти цялата
добавена стойност се създава от производството на електроенергия в АЕЦ „Козлодуй“. Извън ядрото най-голямата периферна икономика е тази на Вълчедръм, като и в четирите общини водещият отрасъл е селското стопанство, което създава повече от половината добавена стойност. Извън ядрената централа, която през 2021 г. има 3,7 хил. работници и 2,7 млрд. лв. приходи, и свързаната с нея „Атоменергоремонт“, която наема други 814 души, по-големи работодатели са многопрофилната болница в град Козлодуй, както и няколко индустриални предприятия и земеделски производители.
На територията на икономическия център практически отсъстват чуждестранни инвестиции според неконфиденциалните данни на НСИ. Инвестиционната активност през 2021 г. също е относително слаба, като общите разходи за придобиване на ДМА през годината са 82 млн. лв. – най-ниската стойност сред 16-те икономически центъра на страната. Разходите за закупуване на машини, земя и сгради са разпределени относително равномерно, като 31 млн. лв. са реализирани в община Козлодуй, 26 млн. лв. – във Вълчедръм, 11,5 млн. лв. – в Мизия, 10,3 млн. лв. – в Оряхово. Извън ядрото на икономическия център почти всички инвестиции са съсредоточени в селскостопанския сектор. Център „Козлодуй“ има най-ниските приходи от износ на нефинансовия сектор през 2021 г. – 36,4 млн. лв. Това обаче не включва произведената от АЕЦ „Козлодуй“ електроенергия, изнесена от страната – ако ядрената централа беше включена в сметките, най-вероятно центърът щеше да е сред лидерите по износ.
ПАЗАР НА ТРУДА
На фона на бързото възстановяване във всички останали центрове общините в състава на „Козлодуй“ остават с много висока безработица през 2022 г. Средната за центъра стойност е 18,7% от населението на 15–64-годишна възраст. В община Козлодуй делът на безработните е 9%, но в Хайредин достига 1/3 от трудоспособните, а във Вълчедръм надхвърля 30%. Проблемите с безработицата видимо са структурни, тъй като повечето безработни са в групата на трайно безработните, с регистрации в бюрата по труда над една година – в Хайредин те са 19% от трудоспособното население, във Вълчедръм – 16%, в община Козлодуй – 3,5%. Центърът има и значителни проблеми с младежката безработица, като делът на безработните сред населението на възраст под 29 години надхвърля 10% в повечето общини.
Същевременно коефициентът на заетост е най-ниският сред икономическите центрове – 49% според данните от преброяването през 2021 г. Заетостта е значително по-ниска в периферните общини, като най-ниската стойност на показателя е във Вълчедръм – 38%, но дори в ядрото коефициентът не е особено висок – 58%. Повечето заети са съсредоточени в община Козлодуй – 7 хил. души, като водещият сектор е енергетиката, а в периферните общини основна роля играе селското стопанство. През последните 5 години местният пазар на труда се разраства, като броят на наетите е нараснал с 4,1% спрямо 2017 г.
Център „Козлодуй“ бележи умерен ръст от 42% на средната заплата през последните 5 години – до 1693 лв. средно брутно на месец, като по този показател по-добре се представя единствено центърът около столицата. Чувствително по-високи са месечните заплати в община Козлодуй – 2682 лв. през 2021 г., едно от най-високите нива на заплащане на общинско равнище в страната.
ЧОВЕШКИ РЕСУРС И РАБОТНА СИЛА
В център „Козлодуй“ се отчита най-бързият спад на населението сред 16-те икономически центъра в страната между последните две преброявания (–20,5% в рамките на десетилетието). Той е и най-малкият по население център с 44 хил. жители, като 18 хил. от тях са в ядрото. Центърът е с относително нисък дял на хората в работоспособна възраст от 15 до 64 години – 61,4%, или 27 хил. души, като 12 хил. от тях са в община Козлодуй. На този фон показателите за застаряване не са особено неблагоприятни, особено в сравнение с други части на Северозападна България, като делът на населението над 65-годишна възраст е 24%, но е чувствително по-висок в периферните общини.
Център „Козлодуй“ е единият от двата в страната заедно със „Сливен-Ямбол“, който губи население в резултат на миграционните процеси, като коефициентът на механичен прираст е –0,1‰ през 2022 г. На практика миграцията е относително балансирана, като някои общини (Оряхово, Мизия) нетно привличат население. Естественият прираст обаче е силно отрицателен, като балансът между смъртността и раждаемостта е –15,3‰ средно за центъра, малко по-висок в ядрото (–7,2‰). Тези индикатори потвърждават сериозните демографски пречки пред по-нататъшното икономическо развитие на „Козлодуй“, особено извън енергетиката. Сходни предизвикателства поставя и бразователната структура на центъра. Делът на висшистите сред населението на възраст 7 и повече години е 16,7% – най-ниският сред центровете и равен с този на „Кърджали“. Същевременно 1/3 от населението е с основно и по-ниско образование, а неграмотните според данните от преброяването през 2021 г. са 1,2%. Образователната структура на ядрото е малко по-благоприятна, но и там делът на слабообразованите е висок, а в периферията делът на висшистите е значително по-нисък от средния за центъра. Резултатите на учениците също не са особено окуражителни, като в центъра е отчетен най-ниският резултат на външното оценяване по математика след VII клас в страната, както и едни от най-ниските оценки на матурата по БЕЛ.
Източник: ИПИ на база данни от НСИ.