Към днешна дата собственик на фериботен комплекс „Оряхово“ с 90% дял от капитала е Лияна Мелик-Пашаева.


08.12.2001 г. в-к Сега:


27-годишна бизнесдама управлява хотел в центъра на София


Лияна Мелик-Пашаева би могла да е манекен или изкуствовед, но всъщност държи юздите на столичния „Даунтаун“

МАРИЯ РАДМИЛОВА

Лияна Мелик-Пашаева е на 27 години. Твърде млада все още, за да ги крие. Пък и какво по-очарователно от това да споделиш възрастта си, когато вече си изкачил солидна част от социалната стълбица? Отскоро тя управлява един хотел в центъра на столицата – „Даунтаун“.
„Дотук, общо взето, стигнах като Доналд Тръмп. Първите милиони той е наследил от баща си. Така и аз поех тази фирма – от баща ми“, споделя Лияна.

Основоположник на фамилния бизнес е московчанинът Ованес Мелик-Пашаев

Днес семейният холдинг обединява фериботите при Оряхово и Видин, мелницата в Мизия, веригата хлебопекарни „Даунтаун“ и едноименния хотел в центъра на София. Последният проект на „Джи Ви Ел България Холдинг“ е продуцентска къща „Жокер Медиа“. Тя лъска имиджа и промоцира албуми както на млади, така и на вече утвърдили се таланти. Тя е и най-голямата грижа в момента на Лияна, която твърдо се е заела с утвърждаването й. Иначе й се налага да участва във финансовите операции на фирмите, да движи рекламата на холдинга и хотела.
Успява с много енергия и с разнородните си таланти. Тях като че ли е наследила от баща си, който в самото начало на житейската си кариера бил най-добрият физик сред музикантите и най-добрият музикант сред физиците.
Музицирането е в кръвта му от детските години. На 8 г. за пръв път сяда пред клавишите на пианото. Иначе е дипломиран физик и известно време дори е преподавал в химически институт в Москва. Но покрай физиката широко скроената руска душа се увлича по рока и частното предприемачество.
„Той е един от създателите на рокмузиката в тогавашния СССР“, споделя с гордост единствената наследница. Впоследствие Ованес поема мениджмънта на доста популярни по това време рок-банди и звезди. Работил е с „Машина времени“, „Чорньiе кофе“, „Восскресение“ и др. Основава първия московски рок-клуб. Паралелно с това движи и търговската си фирма в Москва.
Затова щерката, която казва, че е „стара рокаджийка“, е прихванала не само това от бащата, а и афинитета към предприемачеството. Иначе с излъчването си Лияна спокойно би могла да бъде манекен или професионален изкуствовед, тъй като точно това е учила в Московския държавен университет. Историята на изкуството обаче я задържала само една година. Отказала се заради собственото си богато въображение и стремежа на преподавателите да я вкарат в определени рамки и виждане за изкуството.

Петилетка в швейцарските Алпи дели Лияна

от окончателното завръщане в България. В царството на часовниците и шоколада тя окончателно решила, че дизайнерските увлечения ще се превърнат по-скоро в хоби и посъбран енциклопедичен опит. Затова заложила на мениджмънт и психология, а впоследствие се сдобила и с магистърска диплома за международен бизнес в американския университет „Уебстър“ в Женева.
Междувременно фамилният бизнес се разраснал и се нароили няколко фирми. Иначе началото е поставено през 1993 г., когато е заработила компанията за инвестиции и външна търговия – „Лирекс“. „И аз, общо взето, дойдох наготово“, щрихира набързо хронологията на събитията Лияна.
Започнала да работи във фирмата, след като завършила образованието си в Швейцария. През 1998 г. хотелът дори не бил в сферата на идеите. А младата дама, за която това е и първият бизнеспроект, казва, че малко случайно и изневиделица й хрумнало да построи обекта.
„Фирмата притежаваше този парцел земя, чудеше се какво да прави с него. И се запитахме – защо не и хотел? Хубав, в центъра на София. И го направихме.“
Емоционално взетото на пръв поглед решение обаче си има и друго обяснение. От една страна, парцелът е златно попадение в центъра на града и гарантира сигурна възвръщаемост на инвестицията. От друга – самата фамилия Мелик-Пашаеви пътува доста и невинаги е във възторг от хотелите. Още една

тривиална причина за вдигането на хотела

са чуждоземските гости и множеството бизнес-партньори, които ги навестяват. И като се поомешали разните доводи, случайно зародилата се идея се оказала почти идеалната комбинация.
Не толкова случайно е името на хотела. „Даунтаун“ е запазена фирмена марка. Освен хлебопекарните, така се е казвал и ресторантът им, сегашният „Кавказ“. Друг е въпросът, че „Даунтаун“ си звучи съвсем на място – в центъра на града.
В обекта се инвестирани около 10 млн. марки. Всичко е правено с фирмени пари, не са теглени заеми, а от първата копка до рязането на лентата минали около 2 години. Това всъщност е и първият съвместен проект на Лияна с баща й.
Казва, че е положила доста усилия в това начинание. Нейно дело са обзавеждането, интериорът и подборът на фирмения персонал.
„Вътрешният и външният дизайн бяха много интересни за мен и се опитвах максимално да контролирам процеса – като се започне от облицовката на хотела и се стигне до мебелите, цветовете и стъклописите“, пояснява 27-годишната бизнесдама. Така реализирала отколешното увлечение към творчеството и приложила на практика посъбраните енциклопедични знания.
Занапред й се иска да разработи хотела още повече, макар че и сега е запълнен над 75%. В главата й се върти също идеята да създаде още един хотел. В момента обаче е твърде заета с продуцентската къща, която на 27 ноември представи новия албум на Графа.

Медалът винаги е с две страни – дори в бизнеса

Според Лияна има страшно много възможности за хората с предприемачески дух в България. Малко е трудно, когато насреща се изправи млада жена, защото не винаги те възприемат насериозно. От гледна точка на опита младостта донякъде е бариера. Но пък е гаранция за енергичност и вкус към предизвикателствата. А Лияна определено се блазни от тях. И това си личи най-вече по митарствата, които обича да си организира из Европа.
„Няма значение дали пътуването е по бизнес, или с цел туризъм. Любимият ми град е Париж. Малко клише, може би, но там е най-красивата архитектура“, смята тя. И допълва, че и Италия е обичана дестинация, защото се населява от най-веселите и гостоприемни хомо сапиенс.
Друг е въпросът, че в последните години носталгията я влече към Швейцария и най-вече към Москва, където е израснала. Там майка й Жана, която също е следвала физика, попаднала на своята половинка. Тя е българка, Лияна – също. Но Лияна, макар и с българско гражданство и паспорт, в Москва завършила средно образование и живяла до 1993 г. В България идвала през ваканциите при родителите на майка си.
Един вид, тривиалната история на дете от смесен брак. Вероятно и затова толкова цени семейството. Гледа всяка свободна минута да заделя преди всичко за родителите и за приятеля си Кирил, който управлява една от хлебопекарните. После идват другите приятели, книгите и музиката. Слабост естествено й е руската литература – като се започне от криминалетата и се стигне до Достоевски и Пушкин. Любимото й четиво обаче си остава „Майсторът и Маргарита“ на Булгаков. Определено хоби няма. Може би като изключим стремежа да покори света.

 


Столичният „Даунтаун“ е построен за около две години. Инвестицията е за 10 млн. марки.