151 години от обесването на Апостола на свободата.
Деца се събраха пред паметника на Васил Левски в град Оряхово, за да отдадат почит пред делото му.
На снимката зад тях се вижда общинският детски комплекс, кръстен (единодушно от общинските съветници през 2004 г.) на дъщерята на комунистическия диктатор Тодор Живков, който на няколко пъти предлага България да престане да съществува като суверенна държава, и да се превърне в 16-тата република на „Тюрма на народите“ [1].
Суверенитета народът го разбира да има ядене, да живее. Ето това е суверенитетът – щастие и благоденствие на народа. Ние работим за народа, а не за формата
Тодор Живков
— А ти какъвъ ще да станешъ, бай Василе, когато се освободимъ? — попиталъ го единъ пѫть Божилъ Георгиевъ въ присѫтетвието на други трима апостоли: Ангелъ Кънчевъ, Димитъръ Общи и Сава Младеновъ.
— Когато се освободи България, за мене не остава вече работа помежду ви, — отговорилъ той. — Тогава азъ ще да отида въ Русия и ще съставямъ комитети, защото тамъ, макаръ и да нѣма чалми, народътъ е потиснатъ повече отъ насъ.
Василъ Левски (Дяконътъ). Черти изъ живота му
Захари Стояновъ
„Яденье и пийенье“ се извисява над „Свобода или смърт“
Патетични и кухи клишета от епохата на Людмила Живкова – това е духът, който задушава град Оряхово.
Левски е себеотрицание и борба за достойнството на всеки един човек.
Людмила Живкова е себеизтъкване, фанфари и боза от 6 стотинки.
1. Френският пътешественик и писател маркиз Астолф Дьо Кюстин е първият, който нарича Русия „тюрма на народите”:
„Колкото и да е необятна тази империя, тя не е нищо друго освен затвор, ключа от който се държи от императора-надзирател на една трета от земното кълбо. Организацията на обществото поражда такава трескава завист, такава постоянна амбиция, че руският народ се е превърнал в народ, който не е годен за нищо друго, освен за завладяване на света. Не намирам друга компенсация да се родиш при този режим освен мечтателната гордост един ден да господстваш над другите.” ↩