10.06.2006 г. в-к Сега
Капитанът на Оряхово
Христо Иванов е управлявал кораб, сега управлява град на брега на Дунав. Твърди, че ще се справи с подпочвената вода и свлачищата, защото водата никога не го е плашила
Николай Искров
Кметът Христо Иванов показва как ще разшири перспективите пред Оряхово.
Оряхово е градец малък, който няма и 7000 жители. Прочу се в последно време с факта, че много от къщите му потеглиха към Дунава. Ей така, както си стоят, и тръгват към голямата река – коя с една-две стени, коя само се килва на една страна, а коя изцяло се свлича… Прочу се и с кмета си Христо Иванов, който се накара на държавата и Емел Етем, че не помагат, и заяви, че ще се опита да се справи сам.
–
Христо Иванов е кмет с осанка. Бързорек е, находчив и определено контактен. Дълги години е бил капитан далечно плаване,
сега се мъчи да държи над вода Оряхово
В интерес на истината град Оряхово винаги е имал проблеми със свлачищата. Още Иречек преди 120 години пише, че тогавашното „Рахово“ е известно в целия регион с пропадането на неговата почва. Работата е там, че подпочвените води в източната част на града са постоянна напаст от столетия.
Ние се разходихме до къщата музей на местния самороден талант Дико Илиев, но още на стотици метри от нея видяхме огромни пукнатини по улицата, наклонени сгради, изкорубени сайванти и покриви.
Оградата на Диковата къща също беше зловещо пропукана.
– Сега ситуацията е такава – разказва Иванов. – Шест къщи са срутени, 14 са необитаеми, 26 са напукани.
– Мнозина ги е страх, че и техните къщи ще тръгнат – подхвърлям. – А десетина семейства живеят с постоянно изпомпване и в страх…
– От август нататък няма да мръдне един сантиметър – категоричен е кметът – работим здраво.
И сигурно е прочел в очите ми съмнение, защото допълва:
– Знаеш ли пословицата
„Жена и земя като тръгнат, няма спиране“?
Кимам, че я зная.
– Е, от мен да знаеш, че не е така! Не е така!
По-нататък кметът капитан Иванов пояснява:
– За жената разговорът е дълъг и сложен. Но водата е нещо материално, освен това се подчинява на много строги физични закони. Под 0 градуса замръзва, над 100 се изпарява, тече винаги отгоре надолу…Е, с едно такова предсказуемо нещо ли няма да се справим?
Кметът изглежда убедителен, най-вече в светлината на гледката, която заварихме в най-застрашените райони. Навсякъде се правят дренажи, промушват се тръби, които следва да отведат подпочвените води направо към Дунав.
Докато разговаряме, му се обаждат от канцеларията на Столична община. Може би малцина знаят, че Оряхово, въпреки отдалечеността си, представляваше някакъв интерес за прословутия столичен боклук…Има прекрасни дадености за сметище и готовност да изгради още едно депо, но… е малко далечко за столицата. Засега нещата са в застой, но това е една от
многото динамични идеи на кмета
– Кое е по-лесно, да си капитан или кмет? – питам Иванов, който ръководи общината, докато си приказва и с мен.
Той се замисля.
– Да си кмет определено е по-неприятно – признава накрая. – Проблемите са много, факторите, които пречат – също. – Всъщност на море е лошо само ако си пияница.
– А има ли такива много?
– Срещат се сред капитаните, уви. То на море всичкият алкохол по принцип се държи от капитана, другите нямат право да се докосват до него без разрешение. Но капитанът може да си пие колкото си поиска… И някои го правят.
В морето Иванов, един от най-известните ни капитани, не пиел и не пушел. Докато разказва за химикаловоза „Бетълджойз“, за танкера „Места“ или за сухотоварните кораби, които е управлявал, личи, че голямата вода му липсва. Всъщност до 1995 Христо Иванов, един от най-подготвените ни морски кадри, „не е слизал от мостика“ на най-тонажните наши и чужди кораби.
– Примерно на танкера „Места“, като му дадеш „стоп машини“, и върви още пет мили – спомня си Иванов с умиление…
Сега, като кмет втори мандат, е пълен с решимост не само да спре свлачищата, но и
да модернизира западащото Оряхово
Смята да развива туризъм, да привлича инвестиции, да използва връзките си, натрупани през годините плаване. Охотно споделя за конфликта си с Ованес Малик-Пашаев покрай фериботния комплекс Оряхово-Бекет. Пашаев, собственик на линията, не носел печалба на държавата, настоява кметът и твърди, че силно лоби пречело на проекта за мост при Оряхово.
Според него между Оряхово и Бекет е необходим не ферибот, а мост. Дори бил намерил инвеститори, но проектът забуксувал поради незаинтересоваността на държавата ни.
Създава впечатление за непресъхваща енергичност. Освен развиване на туризма иска да привлече инвестиции и в селското стопанство на общината. Замисълът е да се насадят още 1000 декара лозя, като се направи и изба. За съжаление през последните години са закрити голяма част от предприятията и заводите в града, а други са намалили драстично капацитета на работата си. Това е изхвърлило на улицата голяма част от работниците и сега безработното население на Оряхово съставлява около 23% от икономически активното население. А това е
два пъти по-високо от средното ниво на безработица в страната.
– Аз се надявам тука да не остане и един безработен, но засега това е невъзможно – реалист е той.
Около 25 процента от населението са роми, при това за местните роми Иванов има добро мнение като за разтропани и инициативни хора. Въпреки това сред тях безработицата също е много висока.
Особено обиден се чувства той на държавата, която искала наем за държавните помещения, отпуснати на пострадалите от свлачищата.
– Ние принуждаваме частници да ни дадат някои помещения без пари, за да настаним евакуирани, а държавата ни иска наем – чуди се кметът. – Аз лично им давам едно цяло общинско общежитие цялата първа година без никакъв наем, безплатно. После, разбира се, ще има някакъв наем.
От години вече кмет, Иванов е свикнал с новия си команден пункт. Когато излезе на улицата, едни го поздравяват радушно, други бързат да се оплачат от несгодите си, трети дават съвети как да се оправи общината. Той кима, поскарва се някому, другиму обещава и продължава – все едно върви от носа към кърмата на някой от любимите си танкери.
– За всяко нещо си има начин. Лошото при кметуването е, че не знаеш всички правила, защото се променят в движение.
– А в морето не е ли така? Една буря например не идва ли в движение?
– Бурята днес я знаеш три-четири дни предварително! Следиш монитора – там се вижда къде се заражда област с ниско налягане, и взимаш съответни мерки. Или, ако си в пристанище, знаеш правилата и не ги нарушаваш. Ето например, в Ротердам, в пристанището, бяхме длъжни всеки ден да предаваме поне по едно кило твърди отпадъци на човек. Иначе се смята, че ги изхвърляме в морето, и има големи глоби. Е,
случвало се е бурми да слагаме в пликовете,но се справяхме.
– Чувал съм, че капитанът в морето е единственият, който няма работа, но пък отговаря за всичко. Така ли е? – подкачам кмета на любимата му тема.
– Не, не е това най-важното за капитана…
– А кое е най-важното?
Той се замисля много надълбоко. И почуква с химикалка по бюрото си.
– Най-важното е да има здраво семейство. Това е. Аз съм щастлив, защото моето беше такова. – После допълва – Ама то и за кмета това е най-важното. Пък и за всеки човек…
Източната част на града е опасана с тръби и маркучи – част от идеята на кмета да отводни града.
Жителите на крайдунавския град се надяват на успешно плаване с кмета-капитан.
И къщата-музей на Дико Илиев е потеглила вече…
На някои места градът изглежда като след бомбардировка.