На 16 октомври 1912 г. поручик Радул Милков излита с аероплан "Албатрос" и прелита над обсадения Одрин. До него като наблюдател е поручик Продан Таракчиев. Това е първият боен полет на българската авиация и един от първите в Европа. Малко хора знаят, че летецът е тясно свързан с Оряхово. Баща му е архиерейски наместник в града, а самият той започва тук военната си служба. Членува и в Ореховската дружба в София, чието списание "Прегледъ" през 1940 г. публикува портрета му и снимката на самолета от Одрин.
Синът на ореховския свещеник
Радул Михайлов Милков е роден на 5 март 1883 г. в Пловдив. Баща му, свещеникът Михаил Ст. Милков, е архиерейски наместник в Оряхово, тоест глава на църквата в Оряховска околия.
Синът завършва Военното училище в София. На 9 септември 1906 г. е произведен в подпоручик и е назначен в 36-и пехотен Козлодуйски полк в Оряхово. След това служи в Пловдив и Ямбол.
Пилот, обучен в Германия
През 1912 г. поручик Милков е изпратен в Германия да се учи за летец. Учи в школата на Райт, после в школата на "Албатрос" в Йоханистал край Берлин. На 22 септември 1912 г. взема с отличие пилотския изпит и получава бревет от Германския императорски аероклуб. Междувременно е започнала Балканската война и на 10 октомври той е обратно в България.
16 октомври 1912: над Одрин
Шест дни след завръщането си Милков излита над Одрин с един от трите доставени военни самолета "Албатрос" от по 100 конски сили. Наблюдателят Продан Таракчиев разузнава турските позиции. В дневника на Аеропланното отделение денят е записан кратко: "Полет на един апарат Албатрос до Одрин и обратно, пилотиран от поручик Милков с пасажер поручик Таракчиев… При кацането на апарата се счупи шасито".
Дълго се разказваше, че това е първият боен полет в света и че Милков е хвърлил над Одрин две бомби. Документите показват друго:
- полетът на 16 октомври е разузнавателен, без бомби;
- първото бомбардиране от български самолет е на 17 ноември 1912 г., от италианския доброволец Джовани Сабели и майор Васил Златаров;
- първите бойни полети в света са на италианците в Либия година по-рано: разузнаване на 23 октомври 1911 г. и бомбардиране на 1 ноември 1911 г.
Полетът над Одрин остава първият боен полет на българската авиация и един от първите в Европа. Това е напълно достатъчно.
Командир на авиацията
По време на Балканската война Милков командва Първо аеропланно отделение при Одрин. Лети и над бреговете на Мраморно и Егейско море. След войната, вече капитан, отново е в Германия. Там завършва главното военно въздухоплавателно училище в Дьобериц и получава званието флугмайстер, майстор летец.
През Първата световна война отново командва Първо аеропланно отделение, този път на Струмския фронт, а по-късно и цялата Аеропланна група. Лети над Солун, Дойран и Гевгели под шрапнели и картечен огън. Награден е с ордените "За храброст" и "Св. Александър" с корона, а германското командване му дава Железен кръст I и II степен. От 1912 до 1920 г. той е сред малцината командири на българската военна авиация. След Ньойския договор армията е съкратена и през 1920 г. Милков излиза в запаса като подполковник.
След войната Милков влиза в БЗНС на Стамболийски. След преврата на 9 юни 1923 г. е арестуван и затворен в Обществената безопасност. Там той се съгласява да работи за новата власт на Александър Цанков, който е роден в Оряхово. През 1924 г. Военната лига му урежда инсценирано бягство в Югославия. Целта е той да мине сред земеделските емигранти за преследван от властта и да бъде внедрен при тях като агент. Така Милков става секретар-касиер на Задграничното представителство на БЗНС, а по-късно предава архива му на българските власти.
Летец и композитор
Малко известна е другата страна на Милков. Той е китарист и композитор. Написал е около 150 музикални творби: 20 марша, 20 валса, 13 мазурки, танга, романси, хорови песни, пиеси за китара и други. Някои от тях са записани на грамофонни плочи. Автор е и на първия марш на кооператорите. Написал е и над 50 статии по въздухоплаване.
След 1939 г. работи в самолетната фабрика "Капрони Български" в Казанлък и издава списанието "Нашата авиация". През 1948 г. е произведен в полковник. Умира на 16 февруари 1962 г. в София.
Памет
В София и Божурище има улици на името на Радул Милков. В Антарктида на него е наречен нос Милков, на Земя Греъм.
Вижте още
Рахова: букурещкият квартал, кръстен на Оряхово
Източници: "Радулъ Милковъ. Летецъ, подполковникъ о. з. Първиятъ боенъ летецъ", сп. "Прегледъ" на Ореховската културно-просветна дружба, София, май 1940, с. 84-85; Р. Руменин, "Офицерският корпус в България 1878-1944", т. 2, С., 1996, с. 260; Й. Миланов, "Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1912-1945", ч. 1, С., 1995, с. 29-38; Ст. Семерджиев, "Българският авиационен принос: докога спекулации?", в. "ВВС", бр. 5-6, 1997; М. Стаменов, в. "Труд", 11 януари 1993; Радул Милков в Уикипедия.
