360° виртуална панорама
02 Април 2015
Лазарчо, така в семейството ми наричаха Лазар техника, който можеше да поправя почти всичко – от прахосмукачка до Hi Fi системи. И тъй като баща ми обичаше всичко да му е изрядно, при най-малкия проблем казваше безжалостно – „ще го дам на Лазарчо“. Безжалостно, защото с майка ми се чувствахме неудобно, че ангажираме човека постоянно. Но Лазарчо никога не отказваше. Беше чешит, с чувство за хумор и в крак с новите технологии.
Когато последния път отидох да си взема поправената ютия, отказа да ми вземе пари. Почна нещо да мрънка за някакви услуги, които баща ми му бил правил навремето. Накрая каза, че просто му е приятно да работи и един ден съм щял да го разбера. Този ден все още не е дошъл лично за мен.
Изминаха повече от 7 години без Лазарчо. Бог да го прости!
Още виртуални портрети можете да видите на portreti360.com