Ованес Нерсессович Мелик-Пашаев е български бизнесмен с руско-арменски произход, роден е на 9-ти април 1951 г. в гр. Москва в семейството на Нерсес Мелик-Пашаев – преподавател във Военновъздушната академия „Жуковски“. През 1972 г. се жени за българката Жана, която е от Стара Загора, и с която се запознават при следването ѝ в Москва. През 1974 г. в България се ражда дъщеря им Лияна.
- 1974 г. завършва физическия факултет на Московския държавен университет „Ломоносов“.
- 1974-1978 г. е преподавател в Московския технологичен университет
- През 70-те и 80-те години е директор (???) на съветските рок групи „Машина времени“, „Възкресение“, групата на Ованес Мелик-Пашаев и „Черно кафе“.
- През 90-те години ползва помещения на българското посолство в Москва без да плаща наем [1]. Бива изгонен принудително с полицейски сили. След което избухва пожар, който остава неразкрит от руските служби. Внезапно забогатява без да казва как. Услужливите български журналисти не го и питат.
- 1989 г. се премества със семейството ви в България (според българските медии)
- 1996 г. година окончателно се установява в България (според руската уикипедия).
- 2012 г. става „Велик архонт“
- 2020 г. официално се оттегля от Фериботен комплекс АД като прехвърля акциите на дъщеря си – Лияна Мелик-Пашаева, която вече притежава 90,78% от капитала. Само от ферибота в Оряхово тя печели чисто 1 милион лева всяка година.
- Приближен е до уличения в корупция по закона „Магнитски“ – Румен Овчаров [2].
- Много близък с известния като „Кръстника на мафията“ в Русия, но и като агент от 8-ми отдел на 5-то управление на КГБ – Йосиф Кобзон[3], който се издига до личен приятел на шефа на 5-то управление ген. Филип Бобков. А след разпада на СССР, Кобзон е пръв приятел с мафиотите: Тайванчик, Япончик, Сергей Михайлов (Михась), Отари Квантришвили и др.
- Почитател на западния лукс и на източните диктатури.
- Великоруски шовинист, с дъщеря завършила в американския университет „Уебстър“ в Женева.
- Като всеки уважаващ себе си руснак, за 30 години така и не се научава да говори български. Въпреки че жена му е българка, и въпреки че твърди, че България му е втора родина.
Как е станал в милионер в Русия още през 90-те на миналия век, никой не знае. Руската Уикипедия е изключително пестелива:
През декември 1987 г. Виктор Векщейн и Ованес Мелик-Пашаев отговарят за звука и светлината на фестивала Рок Панорама-87, проведен в арена Лужники в Москва.
От 1996 г. живее постоянно в България, занимава се с недвижими имоти, през 2001 г. създава продуцентско-рекламно-издателската компания „Жокер Медиа” и издава рускоезичното списание „Бизнес контакты”.
Аз съм противник на демокрацията. Искам да живея там, където има ред, например, в Китай, там цари спокойствие, всичко е ред и контрол.
Ованес Мелик-Пашаев в предаването ДИКOFF по NOVA
„Любимият ми град е Париж. Малко клише, може би, но там е най-красивата архитектура“, смята тя. И допълва, че и Италия е обичана дестинация, защото се населява от най-веселите и гостоприемни хомо сапиенс.
Лияна Мелик-Пашаева пред в-к Сега
09.01.2002 г. в-к Дневник:
Бившето държавно-общинско дружество сега е собственост на търговец от руски произход
Фериботният комплекс при град Оряхово вече е известен като „първа частна граница“. Руският гражданин Ованес Мелик-Пашаев е успял да придобие основния пакет акции акции от „Фериботен комплекс“ АД – дружеството, което стопанисва ферибота и околните съоръжения, и сега на практика държи под контрол целия гранично-пропускателен пункт. Въпреки че има съмнения за законността на продажбата на държавните акции, изглежда никой не може да вземе контролния пакет от Мелик-Пашаев. В същото време той успява да извлече солидна печалба от ферибота на границата с Румъния.
НАЧАЛОТО
„Бомбата“ е заложена още през 1994 г., когато е създадено дружеството „Фериботен комплекс“. Първоначално учредители на компанията са ГУСВ, БСК и общината в Оряхово. Неясно защо обаче в устава на дружеството е записано, че акциите му са на приносител, което буквално означава, че всеки който притежава физически акциите, автоматично е техен законен собственик. Прехвърлянето на собствеността на книжата става чрез простото им предаване, а книга на акционерите не се води. А интерес към акциите на потенциално атрактивното дружество не липсва. Като физическо лице в него фигурира бившият строителен министър в правителството „Беров“ Христо Тотев, а за известно време акции е притежавала и дъщерята на генерал Радослав Пешлеевски, бивш началник ГУСВ.
Заради процедурни пропуски при учредяването му обаче новото дружество така и не получава регистрация от съда. Въпреки това започва изграждането на необходимата инфраструктура, която поради липсата на държавни средства е изградена с финансовата помощ на частната „Ита ефект“ ООД, собственост на члена на съвета на директорите на БСК Величко Александров, и на дружества на Ованес Мелик-Пашаев. Тъй като юристите така и не успяват да регистрират вече действащото дружество, те учредяват ново, което поема всички активи на старото. Така „Фериботен комплекс“ се появява в търговския регистър чак през 1996 г. Този път обаче освен „Ита ефект“ сред учредителите фигурират и двете компании на Мелик-Пашаев – „Джоукър София“ ЕООД и „Лирекс“ ООД, с общо около 30%. Но тъй като и в новото дружество акциите са на приносител, много трудно или направо невъзможно е да се докаже откога руският гражданин е акционер в компанията.
ОБЩОТО СЪБРАНИЕ
На общото събрание във вторник сутринта акционерите трябваше да вземат решения за увеличаване на капитала 27 пъти, промени в устава и създаване на смесено дружество с румънска компания. Ако увеличението на капитала беше прието, Мелик-Пашаев щеше да придобие над три четвърти от капитала на дружеството и така щеше да има пълен контрол над него, твърдят юристи. Освен това пакетите акции, за които има съмнения че са придобити незаконно, щяха да станат пренебрежимо малко като процент от капитала. Нито едно от предложенията обаче не беше прокарано, защото уставът на „Фериботен комплекс“ изисква квалифицирано мнозинство от три четвърти от гласовете при взимане на решенията.
Гласовете на акционерите са разделени на две. В едната група са Ованес Мелик-Пашаев, дъщеря му Лияна Мелик-Пашаева и юристът на „Фериботен комплекс“ Борислав Аначков. Адвокатът гласуваше с най-много акции – около 23 000 броя, а общо тримата гласуваха с 36 008 акции на дружеството – 64.3% от капитала. Останалите акционери, начело с „Ита ефект“ ООД и Христо Тотев, контролираха 30.43% от дружеството или 17 038 акции. И по трите точки на дневния ред гласовете неизменно бяха 36 008 срещу 17 038. Това, че Мелик-Пашаев контролира по-малко от три четвърти, му попречи да наложи решенията си.
Последната точка от дневния ред беше създаването на смесено дружество с румънската компания „Спет“ АД. Когато Тотев поиска да разбере какво всъщност представлява това дружество, Мелик-Пашаев само повтори името „Спет“ няколко пъти, а дъщеря му посъветва да се четат румънските вестници, които са писали за въпросната компания. Руският гражданин дори предложи първо да бъде взето решение за създаване на дружество, а после да разкаже за какво става дума.
Юристите на миноритарните акционери недоумяваха защо е било свикано общо събрание с такъв дневен ред, след като е ясно, че основният акционер няма да събере необходимите гласове. Някои от тях се дори се опасяваха, че решенията на общото събрание може по някакъв начин да бъдат фалшифицирани и настояха протоколът от него да бъде представен незабавно. Документът беше готов след повече от четири часа след събранието, при положение че самото то продължи само час. В края му Лияна Мелик-Пашаева, която е и председател на Съвета на директорите, изрази съжаление, че акционерите „не искат дружеството да се развива“. В същото време баща й повтаряше с мрачен вид колко е трудно да се направи покана за акционери на дружество с акции на приносител.
КОЙ Е МЕЛИК-ПАШАЕВ
Добре информирани източници твърдят, че Ованес Мелик-Пашаев е дошъл в България именно за да участва в проекта за ферибот при Оряхово. Сега той има разнообразни бизнес-интереси у нас, предимно в областта на търговията. Известните хлебопекарни „Даунтаун“, които снабдяват София с хляб, също са негови,а наскоро беше открит и луксозен хотел със същото име в центъра на столицата. Според същите източници средствата за финансиране на бизнес начинанията на Пашаев идват именно от фериботния комплекс. Официално дружеството в Оряхово няма никаква печалба, а приходите се прехвърлят по един или друг начин на свързани с Пашаев компании. Един от начините за това източване е чрез самия ферибот, който превозва пътници и превозни средства през река Дунав. Оряховското дружество е сключило договор с малтийската офшорка Jocer, която се води собственик на кораба, по силата на който компанията плаща месечен наем в размер на 400 000 германски марки. Прави впечатление съвпадението на имената на малтийската компания и дружеството на Мелик-Пашаев в България – „Джоукър София“.
08.01.2002 г. в-к Дневник:
Дребните акционери попречиха на руския гражданин Ованес Мелик-Пашаев да придобие над 90% от акциите на „Фериботен комплекс“ АД – Оряхово, чрез увеличение на капитала 27 пъти. На проведеното във вторник общо събрание на акционерите не можа да се приеме нито едно от предложените от ръководството решения. Те бяха предотвратени от изискването на устава на дружеството решенията за промяна в капитала, в устава и договори с чужди компании да се вземат с поне три четвърти от притежаваните акции.
„Фериботен комплекс“ АД стопанисва и притежава цялата инфраструктура, обслужваща ферибота Оряхово-Бекет на река Дунав. Мажоритарен собственик на дружеството в момента е руският гражданин Ованес Мелик-Пашаев, който държи общо 64.3% от капитала чрез компаниите „Джоукър София“ ООД и „Лирекс“ ООД. Около 4% притежава и бившият транспортен министър от кабинета „Беров“ Христо Тотев, а другите акционери са Българска стопанска камара (БСК) с 6.3% и частното дружество „Ита ефект“ ООД с 25.4%. Според запознати Мелик-Пашаев притежава и самия ферибот и сключва договор за наем с него от името на „Фериботен комплекс“ за нереално високи суми. По този начин акционерното дружество остава без счетоводна печалба и на практика той контролира целия поток на границата с Румъния при Оряхово. В момента общо четири министерства водят разследвания за това как са били продадени държавните и общински акции, заяви за „Дневник“ информиран източник.
Руският гражданин придобива контролния пакет чрез поредица от сделки, при които биват изкупувани акции, собственост на ГУСВ и община Оряхово. Той притежава около 31% от дружеството още при неговото учредяване, понеже е участвал във финансирането на проекта, припомнят запознати. Първоначално проектът за фериботната линия е трябвало да бъде финансиран от БСК, но поради временни финансови затруднения на камарата между 1994 и 1996 г., тя се обръща към частни дружества, сред които са и тези на Мелик-Пашаев.
12.01.2002 г. в-к Капитал:
От края на миналата година фериботният комплекс в Оряхово, управляван от руския гражданин Ованес Мелик-Пашаев, е обект на засилено проучване от страна на няколко министерства. Проверката е започнала през октомври – ноември 2001 г. и нейната цел е да установи както начина, по който руският бизнесмен е успял да изкупи дяловете на общински и държавни фирми в дружеството, така и сигналите за неплащане на държавни и пристанищни такси. Засиленото внимание на органите на реда пролича и на проведеното миналата седмица извънредно общо събрание на акционерите на “Фериботен комплекс” АД, на което акционерите трябваше да гласуват предложеното от Мелик-Пашаев увеличение на капитала с близо 30 пъти, което би обезсмислило всякакви действия за разваляне на сделки с бившите акционери в комплекса – Главно управление на строителните войски (ГУСВ) и община Оряхово. Заради съмнения за манипулация на решенията на акционерите събранието премина под засиленото присъствие на частни охранителни фирми и на полиция по изрична заповед на шефа на национална служба “Полиция” ген. Васил Василев.
Фериботният комплекс, замислен в началото като смесено дружество между Българската стопанска камара (БСК) и ГУСВ, от 1999 г. насам се управлява изцяло от фирми, свързани с руския бизнесмен. В момента той е собственик на 64% от акциите на “Фериботен комплекс” АД чрез серия от сделки с държавни и общински ведомства и фактически контролира неговата дейност. Проблемите около фактически частния фериботен комплекс са и в липсата на концесия за дейността и освобождаването от задължителни такси за обслужване на кораби, товари и пътници, които би трябвало да отиват директно в бюджета или в пристанищните служби, съобщи отлично информиран източник от Министерството на финансите.
Според първоначалния проект на комплекса основни партньори при изграждането са БСК, ГУСВ, както и община Оряхово чрез апортна вноска на земя. Тази схема обаче се променя заради юридическите и финансовите проблеми на основния инвеститор БСК (с 68% от капитала), поради което в проекта са поканени частни инвеститори. Кандидати не липсват заради
ОЧЕВИДНАТА АТРАКТИВНОСТ НА ПРОЕКТА
който предлага възвръщане на вложените средства до две години и стабилни приходи от такси и услуги при минимални разходи за поддръжка. Така акционерното участие на БСК пада до 6.3%, а новите участници са три частни фирми: “Ита ефект” ООД (с 25.4%), “Лирекс” ООД и “Джоукър София” ЕООД. Така в проекта се включва Мелик-Пашаев, който е собственик на последните две фирми и е с най-голям дял от капитала – 31%. Част от акциите преминава у физически лица, между които е и тогавашният строителен министър Христо Тотев с 4%.
Пристанището, финансирано основно с кредити от новите акционери, е изградено от Строителни войски и започва дейност в края на 1994 г. Съдебната оценка на обекта тогава е 460 млн. лева, или около 5.8 млн. долара, а според подписания между учредителите протокол на ГУСВ е призната собствеността върху 27% от капитала за сметка на редуцираните цени като главен изпълнител на проекта. Една година по-късно обаче заради проблеми около регистрацията се налага повторно вписване в търговския регистър с различен от първоначалния уставен капитал. В новото дружество ГУСВ участва с апорт-на вноска на своите 27/100 идеални части от изградения обект, но получава само 12% от издадената нова емисия акции. Според обясненията на тогавашния командващ Строителни войски ген. Пешлеевски ГУСВ никога не е бил собственик на 27% от акциите, тъй като те не са били реално платени и от дружеството са заплашвали с изключване. Според генерала прехвърлянето на акциите е станало с изрично пълномощно от тогавашния министър Дончо Конакчиев, но няколко години по-късно през лятото на 1999 г. следващият министър Евгений Бакърджиев заявява, че документи по тази сделка няма. Скандалът около стопяването на дела на ГУСВ е и една от причините за освобождаването на Пешлеевски от този пост, след като се оказва, че липсва и документ за насрещно плащане на акциите. Така акциите на приносител потъват в други фирми, между които фирмата на Мелик-Пашаев “Джоукър София” ЕООД, а според източник от министерството пакет от около 4% е станал собственост на дъщерята на Пешлеевски – Мая Кокинова. Тези 15% се появяват на следващите общи събрания чрез пълномощници и с тях се гласува изцяло в подкрепа на решенията на Мелик-Пашаев.
ПРЕХВЪРЛЯНЕТО НА ОСТАНАЛИТЕ 12%
от акциите на ГУСВ към Мелик-Пашаев става по не по-малко интересен начин. Въпреки сигналите за злоупотреби на ген. Пешлеевски до истинско разследване не се стига, а на 16 септември 1999 г. министър Бакърджиев разрешава на Главния щаб на строителни войски да проведе преговори и да сключи договор за продажба на акциите от фериботния комплекс на Българската стопанска камара. Минималната цена според заповедта е 119 800 лв. Седмица по-късно заповедта за продажба се допълва с две нови заповеди, и двете с дата 24 септември 1999 г. С първата в списъка на потенциалните купувачи се добавя “Лирекс” ООД (собственост на Мелик-Пашаев), а с втората “Лирекс” се обявява за краен купувач, въпреки че вече е постигната договореност с БСК и договорената сума е преведена на сметките на ГУСВ в банка “Биохим”. Цената, която “Лирекс” плаща за пакета, е 150 хиляди лева, а възраженията на БСК и офертата на другия голям акционер, “ИТА Ефект” ООД с цена 210 080 лв. остават без отговор.
Руският бизнесмен се оказва изключително предприемчив при преговорите за прехвърляне на акциите на общината в Оряхово. Общината получава своите 5% от капитала чрез апорт на парцел от 13.5 дка. Две години по-късно, през 1996 г., новият кмет на града Христо Иванов подписва заповед, според която “поради допусната фактическа грешка” площта на парцела е променена на 24.1 дка, без да се увеличи дяловото участие на общината в дружеството. Въпреки изпратените оферти от няколко други акционери в дружеството и “Мостстрой” АД, акциите са дадени на “Лирекс” ООД без публична процедура. След сигналите на БСК Върховната административна прокуратура изпраща указания на окръжния прокурор във Враца, с което го уведомява за “поредица от нарушения по закона за местното самоуправление и по закона за приватизация на общинска и държавна собственост”. Указанията на окръжния прокурор за обявяване на договора за нищожен са разгледани на заседание на общинския съвет на 10 декември. Според изпратения отговор “общинският съвет не приема предложението на Окръжна прокуратура – Враца” за обявяване на нищожността на договора” след гласуване на общинските съветници и въпросът е приключен.
След трите сделки Ованес Мелик-Пашаев става собственик на 64% от капитала на фериботния комплекс, но това се оказа недостатъчно за прокарване на решението за увеличение на капитала. Според Търговския закон необходимото мнозинство е 3/4 от представения капитал. Мотивите на основния акционер за необходимостта от инвестициите бяха обявени пред акционерите като участие в изграждането на мост над Дунав между Оряхово и Бекет. Според представените на събранието миноритарни акционери обаче такова решение от румънска страна няма, а се използва като повод за увеличение на капитала, което би размило дяловете на малките акционери и би обезсмислило всички действия на органите на реда за връщане на акциите обратно. Протестите на миноритарните акционери са свързани най-вече с пренасочването на печалбата на дружеството към фирми, свързани с мажоритарния акционер. Според счетоводните отчети за 2000 г. например приходите на дружеството са 6.4 млн. лв., а разходите за външни услуги възлизат на 5 млн. лева. В тази стойност обаче влиза основно месечният наем на ферибота, който е собственост на малтийската фирма Jocer Ltd, представлявана от самия Мелик-Пашаев.
1. https://ivo.bg/2015/05/17/императивно-за-изперкването-на-импер/ ↩
2. https://www.mediapool.bg/dsb-bsp-i-borisov-vodyat-mnima-bitka-za-chistotata-news126280.html ↩
2. https://impressio.dir.bg/interview/ovanes-melik-pashaev-josif-kobzon-izdeystva-myastoto-za-groba-na-visotski-v-moskva ↩