Точно 120 години след публикуването на книжката „Пѫтеводител за орѣховската околия“ през 1904 г. открих този преинтересен материал благодарение на сем. Новеви от гр. Оряхово и най-вече благодарение на Димитър Петров, който е публикувал онлайн сканирано копие на изданието,  както и на Дигитална културна съкровищница „Север +“

В него ще откриете ценна информация за едни отминали времена: както за околийският център Оряхово, така и за селата Алтимиръ (Алтимир), Бешлий (Байкал), Ботево, Букьовци (Мизия), Бутанъ (Бутан), Бѣли Бродъ (Бели Брод), Бързина, Бѫзовецъ (Бъзовец), Галиче, Галово, Гложене, Горни Вадинъ (Горни Вадин), Гостиля, Добролево, Долни Вадинъ (Долни Вадин), Долна Гнойница (Михайлово), Долни Луковитъ (Долни Луковит), Кнежа, Козлодуй, Крива Бара, Крушовица, Крушовене, Липница, Лѣсковецъ (Лесковец), Малорадъ (Малорад), Манастирище, Островъ (Островъ), Рогозенъ (Рогозен), Сърбеница (Софрониево), Фуренъ (Фурен), Селановци, Сираково, Ставерци, Хайрединъ (Хайредин) и Хърлецъ (Хърлец).

Всичко това е поденесено на цветист език без грам политическа коректност. Абсолютно безскрупулно се обобщават нравите на жителите на селищата и на техните склонности към труд, учение и пр. Въпреки някои пропуски и исторически неточности, книжката е изключително ценна и полезна за всеки, който иска да разбере какъв е бил животът по нашия края в началото на 20-ти век.


ПѪТЕВОДИТЕЛ ЗА ОРѢХОВСКАТА ОКОЛИЯ

  „Туристическитѣ дружества въ България, както е извѣстно всѣкиму, водятъ свойто начало отъ преди 5–6 години. Този периодъ е малъкъ, за да се
популяризира идеята за туристиката въ младото ни отечество и да могатъ българскитѣ граждани да я схванатъ и вникнатъ въ нея и нейнитѣ цѣли. Това, разбира се, слѣдъ врѣме ще бѫде постигнато. Тия дружества иматъ за цѣль: изучванието на отечеството въ географическо, етнографическо, историческо, стопанско-икономическо, учебно и пр. отношения, нѣщо което се постига съ пѫтувания и събиране материяли, издаване редъ библиотеки, описания, студии, съставляване пѫтеводители и пр.

  Рѫководими отъ добритѣ желания да дадеме макаръ и кратко описание на Орѣховската околия въ всѣко отношение, ние поднасяме тоя си скроменъ трудъ.

  За събирането на материяла, ние се обърнахме къмъ околийската училищна инспекция, която изпрати, приготвенитѣ отъ насъ въпросници, до г. г. главнитѣ учители нъ орѣховскитѣ села, които съ удоволствие и съ присърдце събраха исканит свѣдѣния, въ истиността на които ние не се съмняваме, и попълниха въпросницитѣ. Считаме се морално задължени да искажемъ нашата явна благодарность на г. г. учителитѣ за положения отъ тѣхъ трудъ и цѣнния материялъ, който ни дадоха, както и на всички учреждения въ градътъ.

  Считаме за неизлишно така сѫщо да заявимъ, че нѣкои свѣдѣния, като непостоянни, сѫ поставени споредъ както сѫ били въ края на 1903 год., а някои–сега.

  Що се отнася изобщо до самия трудъ, ние ни най-малко си въобразяваме, че той е съвършенъ. Може би, нѣкои отъ помѣстенитѣ нъща да се смѣтатъ отъ нѣкои за маловажни и даже излишни, обаче, ние ги поставихме нарочноси така подробно, защото тѣ ще бѫдатъ пъкъ интересни за мнозина отъ тая околия.

Оставаме, прочее, на четцитѣ да се произнесатъ за трудътъ.

10 априлъ 1904 год.      Отъ авторитѣ.“
гр. Орѣхово  

     

ОРѢХОВО(ОРЯХОВО)
Въ морално отношение хората сж порядъчни, но сж надмѣнни, несъобщителни и пр. Изобщо тѣ сж извънредно егоисти.
Между гражданитѣ, като сбирщина, липсва солидарностьта и всѣкой жив бе за себе си. За забѣлѣзване е и това, че между гражданитѣ—търговци сѫществува единъ антагонизъмъ — да се съсипватъ единъ другъ. Това обстоятелство е една отъ причинитѣ за съсипването на много видни търговски фирми.

АЛТИМИРЪ (АЛТИМИР)
Въ тѣхъ по-вечето прѣобладава флегматическия темпераментъ.
Селенитѣ се отнасятъ апатично къмъ училището и науката.

БЕШЛИЙ (БАЙКАЛ)
Въ тѣхъ прѣобладава сангвиническия темпераментъ.
Селенитѣ изобщо се отнасятъ апатично къмъ училището и не сж наклонни да се ползуватъ отъ науката.

БОТЕВО
Тѣ сж трудолюбиви, възприемчиви и преобладава въ тѣхъ сангвиническия темпераментъ.
Хората изобщо се отнасятъ симпатично къмъ училището и науката.


Ако тази книжка ви се стори интересна, можете да се разгледате и  „Прегледъ“- 1940 г. издание на „Оряховската културно-просветна дружба в София“